Направо към съдържанието

Спиро Карамфилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Спиро Карамфилов
български общественик
Роден
Починал
1934 г. (46 г.)

Учил вСофийски университет

Спиро Имов Карамфилов е български общественик и юрист от Южна Македония.[1]

Спиро Карамфилов е роден в костурското село Кърчища, тогава в Османската империя. Остава рано сирак и заедно с тримата си братя се установява в свободна България, един от тях умира в Македония като четник на ВМОРО. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение, в Нестроева рота на 6 охридска дружина, щаб на 1 дебърска дружина, 1 рота на 9 велешка дружина.[2] Завършва право в Софийския университет, след което е мирови съдия в Бобошево, Горна Джумая и Кюстендил, където се установява да живее.[1] Там се включва в дейността на местното дружество на Илинденската организация и е негов делегат на нейния шести редовен конгрес от 1931 година.[3] Умира през 1934 година.[1]

Жени се за Недка Каранова, с която имат син – Ефрем Каранфилов.[4]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Цветко
Стоянов
 
Елена
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Перса Протич
 
Иван Каранов
(1851 – 1928)
 
Ефрем Каранов
(1852 – 1927)
 
Ана Златкова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Страшимир Каранов
(1881 – след 1947)
 
Любен Каранов
 
Владислав Каранов
(1877 – 1965)
 
Цветан Каранов
(1910 – ?)
 
Недка Каранова
(1885 – 1960)
 
Спиро Карамфилов
(1887 – 1934)
 
Радивой Каранов
(1890 – 1925)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Каранов
 
 
 
 
 
Тихомир Каранов
(1916 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
Ефрем Каранфилов
(1915 – 1998)
 
Лада Галина
(1934 – 2015)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Страшимир Каранов
(1954 – 2021)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. а б в Елдъров, Светлозар. Българи, България, Български съдби. София, Парадигма, 2010. с. 97 – 98.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 339.
  3. Шестиятъ редовен конгресъ на Илинденската организация // Илюстрация Илиндень 35 (5). София, Илинденска организация, Септемврий 1931. с. 2.
  4. Елдъров, Светозар. Военното образование като основа на творческа позиция. По повод 90 години от рождението на академик полковник Ефрем Каранфилов, в: Военноисторически сборник, 2, 2005., архив на оригинала от 3 юли 2008, https://web.archive.org/web/20080703180014/http://www.vi-books.com/vis/vis5/vis5.2/vis5.2.pdf, посетен на 25 февруари 2008