Станко Враз
Станко Враз Stanko Vraz, Stanco Vraz | |
Портрет на Станко Враз от Степан Ковачевич, 1898 г. | |
Роден | 30 юни 1810 г. |
---|---|
Починал | 20 май 1851 г. Загреб, тогава в Австро-Унгария |
Професия | писател, критик, преводач |
Националност | словенец |
Жанр | поезия |
Направление | романтизъм |
Станко Враз в Общомедия |
Станко Враз (на хърватски: Stanko Vraz; на словенски: Stanco Vraz; истинско име Якоб Фрас[1]) е хърватски и словенски поет романтик, просветител и обществен деятел. Един от дейците на словенското и хърватското национално Възраждане, автор на проекти за общославянска граматика. Пише на словенски и хърватски език.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в село Церовец в Долна Щирия (Австрийска империя), днес в Словения. Враз е една от най-важните фигури на Илирийското движение в Кралство Хърватия и Славония. [3][4] Завършва основно училище в Лютомер и гимназия в Марибор, след което учи философия в Грац. По време на обучението си и кариерата научава и владее свободно немски, френски, испански и множество славянски езици.[4] Той е първият хърватин, изкарвал прехраната си като професионален писател. Пише стихове и пътеписи и събира народни стихотворения. Превежда и чужда литература на хърватски.
Докато е в Самобор, той става силен защитник на илирийското движение.[4] След като се премества в Загреб, Враз работи като секретар на литературно-научното и просветителско общество Матица хърватска, създадено в 1842 году в периода на Хърватското възраждане. Той и двама други негови сътрудници основават „Коло“, едно от първите литературни списания в Хърватия.[5]
По отношение на словенския език най-забележителната творба на Враз е произведението Narodne pesmi ilirske, koje se pevaju po Štajerskoj, Kranjskoj, Koruškoj i zapadnoj strani Ugarske (Илирийски народни песни, изпяти в Щирия, Карниола, Каринтия и западната част на Унгария ). Съдържа народни песни и художествени песни на словенски, придружени с коментари на хърватски. Тези песни са първите словенски текстове на гаица. Този правопис вече е използван по това време от хърватите и се разпространява сред словенците няколко години по-късно. Враз създава множество стихотворения на словенски, но в по-голямата си част те никога не са публикувани.
Станко Враз за българския език и народни песни
[редактиране | редактиране на кода]Враз обръща специално внимание на българите, за които пише:[6][7][8]
„ | Има на изток едно племе от нашето коляно, един народ, разпръснат по полята и планините на Стара Мизия, Тракия, Македония и Епир, за което ние тук, на Запад, не знаем почти нищо. | “ |
Станко Враз прави преглед на източниците по въпроса, прави изложение на „главните особености на духа и граматиката на днешния български език“, показва историческото му развитие, анализира и български народни песни.[9]
Споделя мнението на утвърдените учени слависти:[6][7][9]
„ | Учените съдници на славянския език вече са разпоредили и отсъдили, че първите двама апостоли на славянско-християнската черква са написали своите свещени книги на българска реч, наричана още тогава с пра-старото име славянска и (по всяка вероятност) на македонско наречие. | “ |
Избрана библиография
[редактиране | редактиране на кода]Сборници:
- „Джулабии“ (1840)
- „Гласове от Жеравинските дъбрави“ (1841)
- „Гусли и тамбура“ (1845)
Съставя сборника „Илирийски народни песни“ (1839).
Narodna pjesna bugarska – In: Kolo, 1847, No 4 – 5
Станко Враз превежда на хърватски език западноевропейски и славянски поети, в това число произведения на Байрон и Адам Мицкевич.[10]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Slovenska biografija
- ↑ Životopis.hr: Stanko Vraz, архив на оригинала от 6 януари 2012, https://web.archive.org/web/20120106183616/http://www.zivotopis.hr/biografija/stanko-vraz/, посетен на 14 октомври 2014
- ↑ Baynes,Thomas Spencer. The Encyclopædia Britannica. Vol. 21.
- ↑ а б в Milorad Živančević. Jugoslovenski književni leksikon. Novi Sad (SAP Vojvodina, SR Serbia), Matica srpska, 1971. с. 575-576.
- ↑ Kann, Robert A. A History of the Habsburg Empire, 1526–1918. Los Angeles: University of California Press, 1974.
- ↑ а б Vraz, St. Narodna pjesna bugarska // Kolo No 4 – 5. 1847.
- ↑ а б Вългарската история в трудовете на европейски учени. 1970. с. 409 – 416.
- ↑ Етнография на Македония, Извори и материали в два тома. Т. 1. София, Издателство на Българската академия на науките, 1992. ISBN 954-430-061-9. с. 81, 85.
- ↑ а б Етнография на Македония, Извори и материали в два тома. Т. 1. София, Издателство на Българската академия на науките, 1992. ISBN 954-430-061-9. с. 80 – 85.
- ↑ Kuzmič, Franc. Prevajalci Pomurja in Porabja // Murska Sobota Regional Museum. Архивиран от оригинала на 2014-10-20. Посетен на 2014-10-14. (на словенски)