Направо към съдържанието

Станко Попанастасов Разбойников

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за българския учител. За революционера от ВМОРО вижте Станко Разбойников.

Станко Попанастасов Разбойников
български възрожденски будител и революционер
Роден
1846 г.
Починал
1889 г. (43 г.)

НационалностБългарин
Работилбудител, революционер
Работил вНачално училище „Христо Попмарков“
Семейство
Бащапоп Анастас
СъпругаЕлена Янакиева Бояджиева
ДецаАнастас, Владимир, Димитър, Спас, Стефка

Станко Попанастасов Разбойников (Стратиев) е български възрожденски будител и революционер, роден и отрасъл в Мустафа Паша (от 1913 година – Свиленград). Виден педагог, литератор и революционен деец от Одринска и Беломорска Тракия, той произхожда от род с дълбоки корени в историята на борбите за независимост на България. Чичо по братова линия е на Анастас Разбойников.

Станко Попанастасов на 16 годишна възраст става учител в родния си град при главния учител Христо Попмарков, който ръководи така нареченото „Червено Училище“ повече от десетилетие.[1] В 1867 г. с разрешение на Османските власти отива да учи медицина в „Мактеби Идадие“ (медицински колеж) в Одрин. През 1869 г. като отличник на випуска е изпратен в Константинополския висш военномедицински лицей. По време на формалното си образование усвоява турски, арабски и френски език, които използва в падагогическата и преводаческата си дейност по-късно. В Цариград се запознава с дейците на предстоящото Априлско въстание Павел Бобеков и Константин Величков. Дружал е и с възрожденеца д-р Христо Стамболски. Научава за комитетската дейност на Васил Левски и кореспондира с Христо Ботев.

Завършвайки медицинското си образование през 1871 г. той се завръща в Мустафапаша и започва активна дейност, съвместно с Димитър Бояджиев, Димитър Новаков и Стоян Попмарков, по установяване на революционен комитет в града. Левски ги посещава през август 1871 г., основавайки в дома на Димитър Бояджиев комитет с 25 члена и ръководител Станко Разбойников. През 1870 превежда творбите на ШилерВилхелм Тел“ и „Разбойници“ на български. За първото свидетелства обява в турският вестник „Турция“, година седма, брой 1, от 20 февруари 1870 г. Съобшение под заглавието „Сякакви неща и новини“ гласи: „Г-на Станко П. Анастасов ни умолява да съобщим-известим чрез вестникът, че е турил вече под печат книгата „Вилхелм Тел“. В случай същият с това си съобщение запазва свое авторско право, тъй като в противен случай „щял да потърси удовлетворение пред надлежните власти“. Преводите и на двете пиеси, както и цялостният творчески и личен писмен архив на Станко Разбойников изгаря по време на опожаряването на Мустафа Паша от оттеглящите се Османски войски през 1913 г.

Като общественик и преподавател, Станко Разбойников участва в настоятелството на читалището в Мустафапаша – „Звезда“, основано през 1870 година. През 1875 г., съвместно с колегата си учител Петър Станчов, Станко Разбойников поставя в читалищната стая пиесата „Многострадална Геновева“. Твърди се, че на представлението присъствали турските управници – пашата, каймакамина, кмета, военни, които изказали голямо задоволство от играта на актьорите и на тръгване оставили дар на читалището по една бяла меджидия и доста бешлици.[2] През зимата на 1871 – 1872 г. силно впечатлен от порои в района написва стихотворението „Наводнението на Марица“ в Цариградското българско списание „Читалище“ от 1 февруари 1872 г.. Стихотворението е отчасти вдъхновено от стила на „Борът“ на Иван Вазов, който е бил учител в Свиленград през 1872 – 1873 г. и говори положително за дарбата на младия Разбойников.

През 1875 г. е изпратен под стража в Одрин поради наклеветяване, че иска да убие гръкомана Чорбаджи Жеко. Скоро е освободен чрез свидетелствата на много застъпници. При избухването на Руско-Турската война, Станко Разбойников, заедно с 5 – 6 революционни съратници се укрива в Чернодъбската кория. Там дочакват руските войски, които достигат града през януари 1878 година.

След края на Руско-Турската война е назначен за началник на българската стража в Мустафа Паша. От 1886 г. е назначен за Околийски началник на Кавакли (днес Тополовград)[3] и ръководи в тази роля до смъртта си през 1889 г.

Представители на рода

[редактиране | редактиране на кода]

Родът на „разбойниците“, произлиза от харманлийското село Сюлякьой (сега Доситеево), с родоначалник поп Васил, роден в 1700 г. В рода има свещеници и учители, крепители на българската духовност, хайдути и хайдушки войводи, действали в Сакара, Странджа и Източните Родопи. Един от тях, Стратия войвода, роден през 1755 г. в Сюлякьой, е наречен от турците „Канатли Стратия“ (Хвърковатия), а родът му – „Разбойниковците“, което ще рече врагове на империята. След залавянето и обезглавяването му, неговото семейство се преселва в Мустафа Паша.

През XIX и XX век родът излъчва видни фигури на национално-освободителната борба в Одринско – учители, общественици, административни ръководители, революционери. Братът на Станко Разбойиков – Спас Разбойников е завършил Пловдивската мъжка гимназия. След Освобождението на Свиленград през 1912 г. като един от образованите и уважавани граждани е избран за първи кмет на града. Синът на Спас Разбойников, Анастас Разбойников е виден историк и географ, който публикува множество трудове за историята на Одринска Тракия и българските борби за независимост. Той също е авторът на най-цялостната история на Свиленград, „Миналото на Свиленград. Историята на града до 1913 година“.[4]

Синът на Станко Разбойников, Владимир Разбойников, е полицейски началник и през 1921 – 1923 г. е избран за кмет на Свиленград, а по-късно влиза в управата на местната кооперация „Коприна“.

По време на пребиваването си в Мустафа Паша като учител, писателят Иван Вазов иска ръката на Елена Янакиева Бояджиева, внучка на Димитър Бояджиев. Баща ѝ, Янаки Бояджиев, отказва на писателя защото той е „чужденец“ (ябанджия) но приема предложението за женитба от Станко Разбойников.[5]

Правнук на Станко Разбойников е известният български оперен певец Асен Василев.

Почти всички семейни, лични и официални документи в Мустафа Паша са унищожени по време на страховития пожар от 1913 г. причинен от оттеглящите се османските войски.

  1. История на училището // hristopopmarkov.org. Посетен на 16 декември 2023.
  2. Народно читалище „Просвета – 1870“. История // nchprosveta1870.org. Посетен на 16 декември 2023.
  3. История на общината // topolovgrad.bg. Посетен на 15 декември 2023.
  4. Миналото на Свиленград: История на града до 1913 г. // plus.cobiss.net. Посетен на 16 декември 2023.
  5. Любопитно: Иван Вазов искал да се ожени за свиленградчанка // stmost.info. Посетен на 15 декември 2023.