Степан Хиндлиян
| Степан Хиндлиян | |
| търговец и чифликчия | |
| Роден | Степан Манук
неизв.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
| Семейство | |
| Други роднини | Артин Гидиков (зет) Бохос Бохосян (правнук) |
.jpg)
Степан Хиндлиян, роден като Степан Манук, е търговец на едро и чифликчия.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Степан Хиндлиян поддържа търговски връзки и многократно пътува до Италия, Русия, Швеция, Египет и Индия.[2] Поради честите му пътувания до Индия турските власти го наричат Хиндиоглу, което по-късно се изменя на Хиндлиян. Във всяка стая на втория етаж на къщата му в Пловдив, построена през 1835 г., има алафранги, изрисувани със сюжети от страните и градовете, в които е бил по време на търговските си пътувания – Санкт Петербург, Стокхолм, Лисабон, Атина, Венеция, Александрия.[1]
Заедно с фамилията си напуска къщата след арменския геноцид през 1915 г. и я предоставили за убежище на бежанци. В нея живеят 23 арменски семейства[3] или 61 души.[1]
Съпруг на дъщеря му е руският търговец от арменски произход Артин Гидиков. Негов правнук е полк. Бохос Бохосян.[4][5]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Къщата на Степан Хиндлиян – Пловдив // Българска национална телевизия. Посетен на 13 януари 2019 г.
- ↑ а б Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия. Пловдив, Издателска къща „Жанет 45“, 2009. ISBN 978-954-491-553-7. с. 392 – 393.
- ↑ Колев, Камен. Възрожденският разкош на къща „Хиндлиян“ // desant.net, 21 октомври 2014. Посетен на 13 януари 2019 г.
- ↑ Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия. Пловдив, Издателска къща „Жанет 45“, 2009. ISBN 978-954-491-553-7. с. 206.
- ↑ Загинали за свободата на България // surpkevork.com. Посетен на 11 януари 2019 г.