Направо към съдържанието

Стефан Пейчев (скулптор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Пейчев
български скулптор
Роден
Починал
5 май 1976 г. (78 г.)

Учил вНационална художествена академия
Паметник на Хаджи Димитър и сливенските възрожденци
Бюст-паметник на Добри Желязков

Стефан Пейчев е български скулптор, автор на редица военни паметници и други монументални творби.

Стефан Пейчев е роден на 14 септември 1897 г. в град Сливен. След като завършва средно образование в родния си град през 1920 г. записва да следва в Държавната художествена академия в София при професорите Никола Ганушев и Жеко Спиридонов. След това, през 1927 г. специализира в Римската академия за изящни изкуства, която завършва при проф. Луппи в следващата 1928 г. В периода от 1921 до 1925 г. има две самостоятелни художествено-декоративни организирани изложби, като втората е посетена от повече от 3000 почитатели на това изкуство. По- късно участва в конкурса за построяването паметника на връх Шипка. През 1937 г. взима участие на международна приложна изложба, на която е награден със сребърен медал.[1]

Стефан Пейчев почива на 5 май 1976 г.

Реализирани проекти

[редактиране | редактиране на кода]
Реализирани проекти[1]
Творба Година Местоположение Забележка
Паметник на падналите във войните 1926 Ботево изкуствен камък, съвместно с Мина Иванова
Паметник на митрополит Геврасий 1929 Сливен врачнски камък
Паметник на Хаджи Димитър и сливенските възрожденци 1931 – 1935 Сливен бронз
Бюст-паметник на Добри Желязков 1934 Сливен 1937, копие в Борисовата градина
Паметник на падналите във войните Нова Загоа, Коньово и Гагаля
Паметник на Христо Ботев Козлодуй
Паметник на Софроний Врачански 1974 Котел