Добри Желязков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Добри Желязков
Добри Желѣзковъ
български предприемач

Роден
Починал
1865 г. (65 г.)
Фабриката на Добри Желязков, строена 1843 г.

Добри Желязков Фотисов – Фабрикаджията (1800 — 1865) е български предприемач, основал през 30-те години на 19 век първото текстилно производство в Сливен и на Балканите.

Добри Желязков бил сливенски абаджия, известен с това, че постоянно се опитвал да оптимизира процеса на производство на аба. След края на Руско-турската война през 1830 г., заедно с хиляди други българи, страхувайки се от репресии, напуснал родния си град и емигрирал в Русия. В Севастопол се захванал с търговия и скоро успял да натрупа прилично състояние. Оженил се за Марийка Янакиева, на следващата година се родил синът им Иванчо, но мисълта за собствено тъкачно предприятие не му давала покой и през 1833 г. се преселил със семейството си в Екатеринослав, където имало голяма текстилна фабрика. За кратко време Добри Желязков успял да изучи целия процес на производство, а чрез подкупи – да се сдобие с точни образци на доста от машините. През следващата 1834 г. се завърнал в Сливен и в къщата на жена си в Мангърската махала открил собствена работилница, в която внедрил голяма част от наученото в Русия. Благодарение на познанията му и механизирането на по-голямата част от процеса работата му потръгнала, но това предизвикало недоволството на част от старите абаджии, които се оплакали от него. Вестта, че един неправоверен поданик започнал да тъче сукно като европейското скоро стигнала до султан Махмуд II, който цял живот се борил за „низам-и джедид“ („нов ред“) и в това видял още една възможност за обновление на империята. Добри Желязков бил поканен да представи продукцията си в двореца и на 16 февруари 1836 г. султан Махмуд II подписал ферман, с който се узаконявала първата българска фабрика в Сливен – на Добри Желязков:

„Такива лица, намиращи се в империята ми, като него, са заслужили моето императорско благоволение – най-първо той е освободен от данък и други подобни тегоби в държавата ми... следователно внимавайте, щото от 1251 (1836 г.) да не искате от него никакъв данък и други подобни даждия, за която цел е обнародван настоящият ми ферман...“

Султанът отпуснал 2 млн. гроша, а Добри Желязков участвал с познания, опит, труд и 80 000 гроша. От Русия били внесени една част от необходимите машини, а други били изработени на място по образците, които Желязков вече притежавал. Фабриката заработила още същата година, а на следващата султанът отпуснал още 56 000 гроша за модернизиране на производството.

Във фабриката са се произвеждали аби, шаяци и сукна. В началото са работили 80 души от България и Моравия. По-късно текстилецът е построил още 2 фабрики в родния си град. През 1853 г., предвид задаващата се Кримска война, Високата порта решила, че е нецелесъобразно неправоверен да ръководи фабриката, която основно снабдявала войската със сукно и, вземайки под внимание клеветите от местни турци и български чорбаджии, изгонила Добри Желязков. Фабрикаджията така и не успял да се съвземе от нанесения му удар и умрял в нищета.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Добри Желязков Фабрикаджията“. Георги Козаров, София 1934
  • „Бурята“. Цончо Родев, Пловдив 1986