Гервасий Сливенски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гервасий
български православен духовник
Митрополит Гервасий. Фото Иван Карастоянов
Митрополит Гервасий. Фото Иван Карастоянов

Роден
Починал

Религия Православие
Гервасий в Общомедия

Гервасий е висш български православен духовник, митрополит, общественик и дарител.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1838 г. в Габрово със светското име Генчо Георгиев. През 1854 г. заминава за Света гора и постъпва като послушник в Хилендарския манастир, където в 1858 г. приема монашеско подстрижение. През 1859 г. е ръкоположен в йеродяконски сан и е изпратен да следва в гръцкото духовно-монашеско училище в Карея. През 1867 г. става игумен на Араповския манастир „Света Неделя“. Служи 6 години, като открива и ръководи неделно училище и често дава убежище на Васил Левски, Георги Бенковски и други революционери. През 1873 г. Панарет Пловдивски го взема за свой викарен левкийски епископ. През ноември 1880 г., епископ Гервасий тържествено препогребва костите на Хаджи Димитър в двора на църквата „Св. Св. Петър и Павел“ в с. Аджар[1][2]. В Пловдив остава 10 години.

По време на Априлското въстание митрополит Панарет заедно с архимандрит Методий Кусев е повикан от екзарх Антим в Цариград и в епархията остава епископ Гервасий Левкийски, който я управлява в тежките месеци след разгрома на бунта.[3] Епископ Гервасий описва зверствата на османците пред дошлата в митрополията в Пловдив европейска комисия.[4]

Геврасий е избран за Сливенски митрополит през 1897 г. Като такъв развива благотворителна дейност, полага грижи за изпращане на учение в Русия на способни младежи и е известен като славянофил.

Умира през 1919 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. в-к „Марица“, бр. 234, 11 ноември 1880 г.
  2. „Кадрафил – върхът на безсмъртието“. Състав. Радка Колева и др.; Ред. Денчо Владимиров; Предг. Пламен Павлов. Пловдив, 2009, ISBN 978-954-9498-22-6.
  3. Скопски и Пловдивски митрополит Максим. Автобиография. Спомени. София, ИК „Христо Ботев“, ИК „Вяра и култура“, 1993. ISBN 954-445-080-7. с. 27.
  4. Скопски и Пловдивски митрополит Максим. Автобиография. Спомени. София, ИК „Христо Ботев“, ИК „Вяра и култура“, 1993. ISBN 954-445-080-7. с. 28.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Беседа послание към богохранимото папство в богомвреверенната нам Сливенска епархия, 1901 г., Сливен, в-к „Българско знаме“.
  • До всеблагоговейните архиерейски наместници, благоговейните енорийски свещеници и благочестивите християни в Богоспасяемата Сливенскаепархия", обръщение по случай 1000 годишнината от смъртта на Св. Цар Бориса, 1907 г.
  • Негово Блаженство Йосиф І, български екзарх, обръщение по случай 1000 годишнината от смъртта на Св. Цар Бориса, 1907 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Тихова Надежда, Одеждите на митрополит Гервасий в изложба „Култ и обреди през вековете“ в музея, 100 вести, 20 юни 2013 г., стр. 1 и 8 Архив
  • Колева Елена, Двама изявени висши български духовници и Сливенски митрополити – Гервасий и Иларион, са свързани с Габровско, 100 вести – Християни, 20 октомври 2013 г., Архив