Гервасий Сливенски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гервасий
български православен духовник
Митрополит Гервасий. Фото Иван Карастоянов
Митрополит Гервасий. Фото Иван Карастоянов

Роден
1838 г.
Починал
4 април 1919 г. (81 г.)
Гервасий Сливенски в Общомедия

Гервасий е висш български православен духовник, митрополит, общественик и дарител.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1838 г. в Габрово със светското име Генчо Георгиев. През 1854 г. заминава за Света гора и постъпва като послушник в Хилендарския манастир, където в 1858 г. приема монашеско подстрижение. През 1859 г. е ръкоположен в йеродяконски сан и е изпратен да следва в гръцкото духовно-монашеско училище в Карея. През 1867 г. става игумен на Араповския манастир „Света Неделя“. Служи 6 години, като открива и ръководи неделно училище и често дава убежище на Васил Левски, Георги Бенковски и други революционери. През 1873 г. Панарет Пловдивски го взема за свой викарен левкийски епископ. През м.ноември 1880 г., епископ Гервасий тържествено препогребва костите на Хаджи Димитър в двора на църквата „Св. Св. Петър и Павел“ в с. Аджар[1][2]. В Пловдив остава 10 години.

По време на Априлското въстание митрополит Панарет заедно с архимандрит Методий Кусев е повикан от екзарх Антим в Цариград и в епархията остава епископ Гервасий Левкийски, който я управлява в тежките месеци след разгрома на бунта.[3] Епископ Гервасий описва зверствата на османците пред дошлата в митрополията в Пловдив европейска комисия.[4]

Геврасий е избран за Сливенски митрополит през 1897 г. Като такъв развива благотворителна дейност, полага грижи за изпращане на учение в Русия на способни младежи и е известен като славянофил.

Умира през 1919 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. в-к „Марица“, бр. 234, 11 ноември 1880 г.
  2. „Кадрафил – върхът на безсмъртието“. Състав. Радка Колева и др. ; Ред. Денчо Владимиров ; Предг. Пламен Павлов. Пловдив, 2009, ISBN: 978-954-9498-22-6.
  3. Скопски и Пловдивски митрополит Максим. Автобиография. Спомени. София, ИК „Христо Ботев“, ИК „Вяра и култура“, 1993. ISBN 954-445-080-7. с. 27.
  4. Скопски и Пловдивски митрополит Максим. Автобиография. Спомени. София, ИК „Христо Ботев“, ИК „Вяра и култура“, 1993. ISBN 954-445-080-7. с. 28.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Беседа послание към богохранимото папство в богомвреверенната нам Сливенска епархия, 1901 г., Сливен, в-к „Българско знаме“.
  • До всеблагоговейните архиерейски наместници, благоговейните енорийски свещеници и благочестивите християни в Богоспасяемата Сливенскаепархия", обръщение по случай 1000 годишнината от смъртта на Св. Цар Бориса, 1907 г.
  • Негово Блаженство Йосиф І, български екзарх, обръщение по случай 1000 годишнината от смъртта на Св. Цар Бориса, 1907 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Тихова Надежда, Одеждите на митрополит Гервасий в изложба „Култ и обреди през вековете“ в музея, 100 вести, 20 юни 2013 г., стр. 1 и 8 Архив
  • Колева Елена, Двама изявени висши български духовници и Сливенски митрополити – Гервасий и Иларион, са свързани с Габровско, 100 вести – Християни, 20 октомври 2013 г., Архив