Стивън Кинзър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стивън Кинзър
Stephen Kinzer
Стивън Кинзър, 2017 г.
Стивън Кинзър, 2017 г.
Роден4 август 1951 г. (72 г.)
Професияжурналист, писател, историк
Националност САЩ
Активен период1982 -
Жанрбиография, документалистика
СъпругаМериън Кинзър
Деца1
Уебсайтstephenkinzer.com
Стивън Кинзър в Общомедия

Стивън Кинзър (на английски: Stephen Kinzer) е американски историк, журналист, академик и писател, автор на документални книги за Турция, Централна Америка, Иран и свалянето от САЩ на чужди правителства от края на 19 век до днес.[1][2][3][4][5]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Стивън Кинзър е роден на 4 август 1951 г. в Ню Йорк, САЩ. Баща му е редактор на списание, а майка му е учителка и актриса. Завършва гимназия в Бруклин и получава бакалавърска степен с отличие през 1973 г. от Бостънския университет.[3]

След дипломирането си работи една година като административен асистент на губернатора на Масачузетс Майкъл Дукакис, а после като журналист на свободна практика.[1] През 1976 г. отразява пряко събитията в Никарагуа. В периода 1981 – 1983 г. е репортер на вестник „Бостън Глоуб“. През 1983 г. започва работа към „Ню Йорк Таймс“ като в периода 1983 – 1989 г. е шеф на бюрото в Манагуа, Никарагуа, в периода 1990 – 1992 г. е шеф на бюрото в Бон, а в периода 1992 – 1996 г. в Берлин, Германия.[2] Оттам отразява събитията в посткомунистическа Европа, включително войните в бившата Югославия. В периода 1996 – 2000 г. е шеф на бюрото в Истанбул, Турция. Докато е на работа в Турция, пътува много из страната, в новите страни в Азия и Кавказ, и става водещ на първото радио шоу в страната, посветено на блус музиката.[3] Напуска „Ню Йорк Таймс“ през 2005 г. и става преподавател по журналистика, политически науки и международни отношения в Северозападния университет и в Бостънския университет. Той е старши сътрудник в Института за международни и обществени въпроси „Уотсън“ към университета „Браун“ и пише като колумнист за световните въпроси за „Бостън Глоуб“.[4][5]

Първата му книга „Горчив плод: Неразказаната история на американския преврат в Гватемала“ е издадена през 1982 г. Та е разказ за операцията на ЦРУ за сваляне на демократично избраното ляво правителство на Якобо Арбенс Гусман в Гватемала през 1954 г., който иска да направи аграрна реформа, която е против интересите на „Юнайтед Фрут Къмпани“. През 1991 г. е издадена книгата му „Кръвта на братята: Животът и войната в Никарагуа“, в която описва борбата за власт във фамилията Сомоса, завършила със свалянето на диктатурата ѝ през 1979 г. от Сандинистката революция, войната с контрите (обучени от ЦРУ отряди) и свалянето на сандинистите през 1990 г. За изключителното отразяване на Латинска Америка, Колумбийският университет му присъжда през 1988 г. наградата „Мария Мурс Кабот“.[1][3][4][5]

Пътуванията и впечатленията си от Турция отразява в книгата си „Полумесец и звезда: Турция между два свята“ издадена през 2001 г. В книгата си „Сваляне: Столетието на смяна на режима в Америка от Хавай до Ирак“ от 2006 г. представя 14 истории, когато Съединените щати са сваляли чужди правителства, като се опитва да обясни защо са били извършени тези интервенции и какви са техните дългосрочни ефекти.[1][3][4]

Книгата му „Хиляда хълмове: Възраждането на Руанда и човекът, който мечтаеше“ от 2008 г. е историята на Пол Кагаме, бежанец, който като млад се увлича по Че Гевара и Джеймс Бонд, работи в разузнаването, обучава се в Куба и САЩ, участва със своята бунтовническа армия в премахването на геноцида в Руанда, и става впоследствие президент на страната, искайки да я превърне в първата държава със среден доход в Африка само за едно поколение.[1][5]

Известната му и широко оценена книга „Братята: Джон Фостър Дълес, Алън Дълес и тяхната тайна световна война“ от 2013 г. е съвместна биография на Джон Фостър Дълес, държавен секретар, и брат му Алън Дълес, директор на ЦРУ. Те провеждат насилствени кампании срещу чуждестранни лидери, които смятат за заплаха за САЩ, от Гватемала до Конго, довели до войната във Виетнам и враждебни отношения между САЩ и страни от Куба до Иран. Творбата е обявена за най-добра документална книга за годината от списание Kirkus Reviews.[1][3]

През 2019 г. е издадена книгата му „Отровителят : Сидни Готлиб и ЦРУ в търсене на контрол върху съзнанието“. Тя представя биографията на Сидни Готлиб, който ръководи секретния проект МК-УЛТРА за контрол на съзнанието в ЦРУ, провежда тайни експерименти с хора с различни психотропни субстанции, включително с ЛСД, както и други медицински експерименти и проекти за „специални разпити“.[1][5][5]

През 2008 г. е удостоен с почетна докторска степен от Доминиканския университет в Ривър Форест, Илинойс, а през 2010 г. получава почетна докторска степен от Университетът на Скрантън в Скрантън, Пенсилвания.[4][5]

Стивън Кинзър живее със семейството си в Бостън и в Труро, Масачузетс.[6]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Bitter Fruit: The Story of the American Coup in Guatemala (1982) – със Стивън Шлезингер[1][3]
  • Blood of Brothers: Life and War in Nicaragua (1991)
  • Crescent and Star: Turkey Between Two Worlds (2001)
  • All the Shah's Men: An American Coup and the Roots of Middle East Terror (2003)[2]
  • Overthrow: America's Century of Regime Change from Hawaii to Iraq (2006)
  • A Thousand Hills: Rwanda's Rebirth and the Man Who Dreamed It (2008)
  • Reset: Iran, Turkey, and America's Future (2010)
  • The Brothers: John Foster Dulles, Allen Dulles, and Their Secret World War (2013)
  • The True Flag: Theodore Roosevelt, Mark Twain, and the Birth of American Empire (2017)
  • Poisoner in Chief: Sidney Gottlieb and the CIA Search for Mind Control (2019)
    Отровителят : Сидни Готлиб и ЦРУ в търсене на контрол върху съзнанието, изд.: ИК „Изток-Запад“, София (2020), прев. Елена Филипова
  • Stapanul Otravurilor (2022)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Stephen Kinzer в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​