Таринци
| Таринци Таринци | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Димитър“ | |
  Таринци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Карбинци |
| Надм. височина | 305 m |
| Население | 905 души (2002) |
| Пощенски код | 2207 |
| МПС код | ŠT |
| Таринци в Общомедия | |
Таринци (на македонска литературна норма: Таринци) е село в централната източна част на Северна Македония, община Карбинци.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на около 2 km южно от общинския център Карбинци и на около 7 km северно от Щип.
История
[редактиране | редактиране на кода]На 800 m североизточно от селото в местността Връшник е разкрито неолитно селище. В съседство в местността Кръст има две могилни погребения от римската епоха.[1]
В XIX век Таринци е изцяло българско село в Щипска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Тараúнци има 85 жители, всички българи християни.[2]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Таринци
Лазар Донев Гацов, арестуван след убийството на Стоян Мишев в 1924 година, осъден на 20 години, лежал 4 години във вериги в Лепоглава и умрял;[3][4][5] на 29 април 1943 година баща му Доне Деянов Гацов, живеещ в Щип, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[3]- Трайчо Я. Чолаков (1875 - ?) - български общественик и македонски легален деец. През 1894 г. се преселва в Кюстендил и става чиновник в общината и учител. През 20-те и 30-те години гравитира около михайловисткото крило във ВМРО. Умира след 1944 г.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 230.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 300.
- ↑ Животописна бележка // Струмски. Посетен на 19 август 2022 г.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 154.
| |||||||||||
