Направо към съдържанието

Карбинци (община Карбинци)

(пренасочване от Карбинци (Община Карбинци))
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Карбинци.

Карбинци
Карбинци
— село —
Сградата на общината
Сградата на общината
41.8167° с. ш. 22.2375° и. д.
Карбинци
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаКарбинци
Надм. височина298 m
Население673 души (2002)
Пощенски код2207
МПС кодŠT
Карбинци в Общомедия

Карбинци (на македонска литературна норма: Карбинци) е село в централната част на Северна Македония, център на община Карбинци.

Селото е разположено в долината на река Брегалница, на левия ѝ бряг, северно от град Щип.

В XIX век Карбинци е малко село в Щипска кааза на Османската империя. Църквата „Възнесение Господне“ е изградена в 1876 година. Иконите в нея са от XIX век и от 1905 година от непознат автор.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Карбинци има 184 жители, от които 144 българи християни и 40 цигани.[2]

Към 1903 година селото е турски чифлик и има две махали - едната с 9, а другата с 10 къщи.[3]

В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Карбинци има 168 българи екзархисти.[4]

В началото на март 1903 година върховистката чета на Стоян Бъчваров, Гено Димитров и Христо Съчанов влиза в Карбинци. Властите научават за това и обсаждат селото с войска и башибозук. След тежко сражение са убити всички четници, заедно с войводите им.[5] Войската и башибозукът от селата Козяк, Аргюлица, Цървулево и други измъчват и убиват осем местни селяни, много жени са изнасилени, 10 къщи са изгорени, много са ограбени.[6]

На 1 март 1915 година 16 мъже, сред които 40-годишният Атанас Манолов и свещеникът Пано Пърнаджиев, и 2 жени от Щип, дошли за да копаят афион, са убити от сръбските власти.[7]

През 1922-1923 година в селото е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 673 жители, от които 672 македонци и един сърбин.[9]

Родени в Карбинци
  • Димко Ангелов, македоно-одрински опълченец, земеделец, неграмотен, четата на Иван Бърльо[10]
  • Димко Андонов, македоно-одрински опълченец, четата на Тодор Александров[11]
  • Мите Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Стоян Мишев[12]
  • Мони Апостолов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, работник, 3. рота на 9. велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[13]
  • Тоде Иванов, български революционер от ВМОРО, четник при Мише Развигоров[14]
Починали в Карбинци
  1. Карбинска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-30. Посетен на 30 март 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 230.
  3. Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 14.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
  5. Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 23, 27.
  6. Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902 – 1904. Дипломатически документи. София, Наука и изкуство, 1978. с. 126.
  7. Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 119
  8. Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 57.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 декември 2007 
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 36.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 37.
  12. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 49.
  14. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
  15. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35