Теофано Попова
| Теофано Попова | |
| българска общественичка и дарителка | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала |
Стара Загора, Царство България |
| Националност |  България |
| Работила | учителка |
| Семейство | |
| Съпруг | Васил Димитров Папазоолу (Попов) |
| Деца | Димитър и Васил |
Теофано Попова е старозагорска учителка, общественичка и дарителка. През 1899 г. създава в Стара Загора Благотворително дружество „Добрий Самарянин“.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Теофано Попова е родена през 1856 г. в Стара Загора в семейство на православни родители: Нено Тодоров и Милка Тодорова.[1] Бащата се занимава с абаджийство и „…минава за един от видните старозагорски граждани…“.[1] Теофано започва учението си 5-годишна в Девическото училище в града, а после продължава в класното, което завършва на 14- годишна възраст и веднага е назначена за учителка в него. Това става с благословията на Анастасия Тошева.[2] В училището тя показва отлична работа и системност в подготовката.
След 2 години преподаване се омъжва за Васил Д. Папазоолу, син на видния старозагорски богаташ Димитър Папазоолу[1], който е и училищен настоятел. От брака си има двама сина – Димитър и Васил.
Животът на семейството е неспокоен. Със започването на Руско-турската война то се изселва в Северна България и се установява в Свищов. Теофано Попова, владееща добре руски език (макар и самоука), е избрана да приветства на руски език руските войски в града по време на Освободителната война.
След подписването на мира семейството се завръща в Стара Загора, но тук съдбата нанася първия си удар на младата жена – умира съпругът Васил, в резултат на ширещата се епидемия в града. Осем месеца по-късно тя ражда второто си дете, кръстено на покойния си баща. За да не „…посегне на останалия от покойния ѝ мъж имот, Теофано Попова се отдава на учителствуване…“.[1] Работи в Казанлък, Севлиево, Солун.
В Солунска българска девическа гимназия тя е и управителка на Девическия пансион в периода 1892 – 1893 г.[3] След 3-годишен престой, през 1894 г. тя получава назначение в Девическата гимназия на Стара Загора и се завръща в родния си град. Тук я последва втората в живота ѝ катастрофа. През 1896 г. умира големият ѝ син Димитър, по това време учител в Свищовската гимназия. Обстоятелствата около смъртта му остават неизяснени. Има версии за убийство и самоубийство.[2]
След тази трагедия Теофано се заема с обществена дейност. Тя „…обръща любвеобилното си сърце към децата на улицата, лишени от гальовностите и милувките на своите родители и с присъщите ѝ ентусиазъм и воля, с помощта на сестра си, близки и познати основава благотворителното дружество „Добрий самарянин“ в Стара Загора, на което бива избрана за председателка и остава такава до кончината си, в продължение на 30 години…“.[1] На него посвещава цялата си енергия, а неговото преуспяване и постигане на поставените цели е нейна единствена грижа.
Прегледът на достигналите до нас отчети на дружеството показва енергията, находчивостта и настойчивостта на една жена с голямо сърце, която изгражда и поддържа тази институция чрез благотворителност. И когато тя отдава своята любов и грижи на сираците, получава от съдбата последния тежък житейски удар: нейният 25-годишен син, Васко, който е завършил висше образование в Австрия, издател и редактор е на сп. „Бранище“, радетел на запазване на българските гори.[4], лесничей в Родопите, е убит.[2] Теофано Попова сякаш има желание известно време да остане сама с мъката си… За да се събере и да продължи напред! Заема се с книжовни дела: пише няколко драми с исторически сюжети, сред които се откроява „Старозагорското въстание от 1875 г.“ През целия си живот пише и изнася сказки с християнска тематика: за брака, за тайнствата на православната църква, за значението на постите, за силата на молитвата и много други.
През 1927 г. урежда своето завещание, с което оставя цялата си собственост (чифлика в с. Малко Кадиево, 300 дка ниви, пасбища около него, над 40 дка гори край с. Могила и т.н., приложен е дълъг списък) на сиропиталището в родния си град. Умира на 18 януари 1929 г.
Личният ѝ архив се съхранява във фонд № 555К в Държавния архив - Стара Загора. Той се състои от 34 архивни единици от периода 1875 – 1929 г.[5]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д ДА-Стара Загора, Ф555К, оп. 1, А. Е. 1
- ↑ а б в Донева, В. Теофано Попова – старозагорката с тъжни очи и голямо сърце
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 242.
- ↑ Дарителката Теофано Попова
- ↑ Документите на Теофано Попова са оформени като личен фонд под №555К и са заведени в „ДА“ – Стара Загора през далечната 1962 г. като съдържат 43 архивни единици. Сред тях има биографични бележки от племенницата на Теофано Попова – Мария, бележки за бунтовните събития от 1875 и 1876 г., както и за живота на Бенковски, Волов, Икономов и Каблешков, писани от самата Теофано. Важно място заемат сказките изнасяни от нея на различни тематики, речи по повод годишните отчети на дружеството за дейността, както и екземпляр от „Тайното завещание на Теофано Попова“.
