Направо към съдържанието

Тученица (река)

Вижте пояснителната страница за други значения на Тученица.

За селото със същото име вижте Тученица.
Тученица
Река Тученица край едноименното село
Река Тученица край едноименното село
43.2736° с. ш. 24.7386° и. д.
43.4539° с. ш. 24.5567° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Ловеч
Община Ловеч
Област Плевен
Община Плевен
Дължина35 km
Начало
Мястона 1,7 км северно
от село Слатина,
община Ловеч
Координати43°16′24.96″ с. ш. 24°44′18.96″ и. д. / 43.2736° с. ш. 24.7386° и. д.
Надм. височина359 m
Устие
Мястодесен приток на река ВитДунавЧерно море
Координати43°27′14.03″ с. ш. 24°33′24.12″ и. д. / 43.4539° с. ш. 24.5567° и. д.
Надм. височина52 m

Тученица, наричана в долното си течение Плевенска бара или само Барата, е река в Северна България, област Ловечобщина Ловеч и Област Плевенобщина Плевен, десен приток на река Вит. Дължината ѝ е 35 km.

Река Тученица извира на 1,7 км северно от с. Слатина, община Ловеч, на 359 m н.в. във възвишението Слатински венец. Тече на север, като постепенно завива на северозапад, а след село Тученица на запад и отново на северозапад, като пресича Плевенските височини. Между село Тученица и град Плевен образува красив каньон от карстов произход в който е разположен природен парк „Кайлъка“. На територията на парка в поречието на реката са изградени два язовира, които придават допълнителна красота на района и са предпоставка за развитие на спорт и туризъм. В рамките на Плевен коритото на реката е изцяло коригирано, а водите ѝ са използвани за захранването на ефектната Плевенска водна каскада, притегателно място за разходка и забавление в центъра на града. Влива се отдясно в река Вит при село Опанец на 52 m н.в.

Реката има ясно изразен пролетен (март-юни) максимум и лятно-есенен (юли-октомври) минимум. Подхранването на реката е от дъждовни, снежни и карстови води.

По течението на реката в Община Плевен са разположени град Плевен и селата Тученица и Опанец.

В горното течение водите на Тученица се използват за напояване, като за целта по течението ѝ са изградени два микроязовира – „Тученица" и „Сини вир".

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 506.