Уреилит
.jpg)
Уреилитите (урелити) са рядък вид каменни метеорити – примитивни ахондрити с уникален минерален състав, много различен от този на останалите каменни метеорити. Те са основната група примитивни ахондрити, представени от почти 200 известни екземпляра, а по други данни броят им е около 440. Носят името на метеорита Нови Урей, паднал край едноименното село в Мордовия през 1886 г., от който са намерени три фрагмента.[1][2]
Уреилитите са подразделени на две главни групи – основната мономитална група и по-рядко срещаната група полимитици. Мономиталните се състоят от брекчи, съставени от седиментни скали, съдържащи само един минерален вид, а полимитиците включват по няколко вида минерали.[2]
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Както произходът, така и историята на формиране на уреилитите не са съвсем ясни. Техните минерални и кислородни изотопни съставки предполагат, че са се образували като остатъци от частично топене и поради това представляват примитивни ахонтрити, които вероятно са се образували от няколко родителски тела. От друга страна, моделите с редки елементи и други химични характеристики показват, че уреилитите са силно фракционирани вулканични скали, образувани в различни региони на едно и също родителско тяло – вероятно умерено диференциран астероид, разрушен от удар и след това бързо охладен.[2] Ефектът от интензивните ударни вълни върху метеорита след втвърдяването му, се доказва от деформацията на кристалите и от образуването на тъмната матрица между тях. Ударите очевидно се концентрират по границите на зърната, където предизвикват интензивна пулверизация, топене и образуване на минерали под високо налягане като диамант – формата на въглерод под високо налягане.[3] Такива удари биха обяснили появата на диаманти и лонсдейлити, образувани от интензивен шоков метаморфизъм.[2]
Наблюдаваните вариации в изотопните състави на уреилитите водят до предположението, че те са образувани чрез топене на хондритния материал в редица изолирани магмени системи, а не от обикновен магмен източник. Тези наблюдения довеждат до други модели за техния произход, включително сблъсък в планетарен мащаб. Съвсем наскоро е предложен вариант, при който уреилитите са интерпретирани като късове от мантийната скала на частично разтопен астероид.[1]
Тези теории не са напълно доказани и стават проблематични заради нови, открити в последно време, метеорити. Наскоро е установено, че новият уреилит DaG 868, намерен в либийска Сахара, съдържа диаманти, но изглежда, че почти не е удрян. Други уреилити, съдържат екзотични минерали като хром-шпинел, богат на хром гранат и свързаните с тях минерали.[2] През октомври 2008 г. малкият астероид 2008 TC3 навлиза в атмосферата на Земята и избухва над Нубийската пустиня в Судан. Фрагментите от този астероид са определени като уреилити. В тях учените откриват аминокиселини, каквито не се очаква да бъдат намерени, предвид високите температури от около 1000 °C, достигнати при експлозията. Някои изследователи смятат, че уреилитите са се образували в Слънчевата мъглявина и ако това е така, констатирането на аминокиселини в 2008 TC3 може да означава, че всъщност аминокиселините са били синтезирани много рано в историята на Слънчевата система.[4] Остава неясно дали уреилитите произхождат от различни родителски тела или са формирани в различни региони на едно и също тяло. Тези необичайни екземпляри съдържат повече въпроси, отколкото са отговорите по отношение на произхода на уреилитите.[2][5]
Състав
[редактиране | редактиране на кода]
Техническото название на уреилитите е оливин-пижонит ахондрит.[3] Типичният уреилит съдържа кристали оливин и разновидности на пироксена – пижонит, авгит или ортопироксен. Кристалите са с диаметър до няколко милиметра, вградени в тъмна, богата на въглерод матрица от графит и микродиаманти, малко никел-желязо, троилит, железен карбид и незначително количество силикати.[5] Това са тъмносиви или кафеникави метеорити с текстура и минерален и химичен състав на литофилни елементи – самородни химични елементи, които понякога се срещат в чист вид в природата, със силно сродство към кислорода. Това предполага, че са силно фрагментирани скали, произхождащи от родителско тяло на ахондрит.[1] Оливинът е едрозърнест, а малкото пироксен е най-вече под формата на беден на калций пижонит.[2] Уреилитите, които не са били силно модифицирани от удар, обикновено показват големи, удължени оливинови и пироксенови зърна с размер около 1 mm, които образуват тройни връзки и имат извити граници между гранулите. Някои от тях показват минерална тъкан, предполагаща утаяване и/или уплътняване на кристалите.[1]
Съдържат изобилие от уловени благородни газове и въглерод. Ако уреилитите са образувани по време на високотемпературен процес би трябвало тези газове да се изпарят, затова се предполага, че те вероятно са включени в скалите при по-късно инжектиране в тях от слънчевия вятър. Съществува още въпросът относно въглерода и как са се образували графитът и диамантите. Вероятно е диамантите да са формирани шоково, или в резултат от химическо отлагане на пари в ранната Слънчева мъглявина. Една добре известна характеристика на уреилитите е, че желязното съдържание намалява, когато оливинът е в контакт с графит. Възможно е да са образувани при редукция, което е видимо доказано в оливиновите зърна с редуцирани ръбове, които са съставени от беден на желязо оливин, оцветен в малки петна от метал с ниско съдържание на никел.[1]
Видове
[редактиране | редактиране на кода]Уреилитите са разделени и на три основни типа, в зависимост от преобладаващите минерали – оливин-пижонит, оливин-ортопироксен и полимикт уреилити.[1]
- Оливин-пижонитовите уреилити са интерпретирани като частично стопени остатъци. За тях е характерно значителното количество окислено желязо (Fe2+). Липсващият базалтов компонент е обяснен до голяма степен със загубата му при експлозивен вулканизъм върху родителското тяло.[1] Две характеристики на тези метеорити предполагат бавна скорост на охлаждане – големият размер на кристалите и образуването на кристали (ламели) на различна пироксенова разновидност – на пижонит. Това доказателство за бавна скорост на охлаждане съответства на формиране вътре в обект с размерите на астероид, където топлинните загуби биха били по-бавни, отколкото на повърхността.[3]
- Оливин-ортопироксеновите уреилити приличат на магмени скали, образувани от натрупването на кристали от магма или чрез утаяване.[1]
- Полимиктовите уреилити като Нилпена, EET 83309, EET 87720 и други са брекчи, които се състоят от различни скални и минерални фрагменти. Те включват мономитни фрагменти от уреилит, съдържащи фелдшпат класти (зърна или парчета от седиментни скали и минерали), изолирани минерални фрагменти, части от хондрити и хондрули и тъмни въглеродни хондритни включвания.[1] Това предполага повърхностен или реголитен произход на полимикт урелитите – допускане, което се подкрепя от стойностите на благородните газове.[2] Поради големите си петрологични прилики със земните ултрамафични скали (магмени скали с ниско съдържание на SiO2) се смята, че тези уреилити са продукти на вътрешна магмена диференциация.[1]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к ((en)) Systematics and Evaluation of Meteorite Classification/Michael K. Weisberg (Kingsborough Community College of the City University of New Yorkand American Museum of Natural History), Timothy J. McCoy (Smithsonian Institution), Alexander N. Krot (University of Hawai‘i at Manoa)
- ↑ а б в г д е ж з Българско метеоритно общество/Ахондрити
- ↑ а б в ((en)) Antarctic Meteorite Teaching Collection/Educational Meteorite Thin Sections/Updated and revised by Kevin Righter, 2010/page 38 – 39
- ↑ ((en)) Space/10.05.2016/Life's Building Blocks Found on Surprising Meteorite
- ↑ а б ((en)) David Darling/Ureilite