Направо към съдържанието

Фернандо Гонсалес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Фернандо Гонзалес)
Фернандо Гонсалес
Fernando Gonzalez
Гонсалес на Хамбург Мастърс, 2007 г.
Гонсалес на Хамбург Мастърс, 2007 г.
Информация
Държава Чили
Роден
29 юли 1980 г.  (на 44 г.)
Живее вЛа Рейна, Чили
Височина / Тегло183 cm / 81 kg
Прякор(и)El Bombardero de La Reina (Бомбардировачът от Ла Рейна), Mano de Piedra (Каменната ръка), Feña, Fer, Спийди Гонзалес, Гонзо
Кариера
Професионална1999
Оттеглил се2012
Пари от наградни фондове$ 8 862 276
Сингъл
Победи-загуби370–202
Титли от ATP11
Други титли1
Най-висока позиция5 (29 януари 2007)
Турнири от Големия шлем
ОП на АвстралияФинал
2007
Ролан Гарос1/2 финал
2009
Уимбълдън1/4 финал
2005
ОП на САЩ1/4 финал
2002, 2009
Двойки
Победи-загуби109–98
Титли от ATP3
Други титли1
Най-висока позиция25 (04 юли 2005)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия1/4 финал
2010
Ролан Гарос1/2 финал
2005
Уимбълдън2-ри кръг
2005
ОП на САЩ1/4 финал
2004
Отборно
Купа ДейвисЧили
(1998 – )
Световна отборна купаЧили
(2003 – 2007)
Шампион
2003, 2004
Друго
Летни олимпийски игри
Златен медал Атина 2004 – двойки
Бронзов медал Атина 2004 – сингъл
Сребърен медал Пекин 2008 – сингъл
Информацията е актуална към 16 август 2024
Фернандо Гонсалес в Общомедия
Хамбург Мастърс, 2007
Хамбург Мастърс, 2007

Фернандо Гонсалес (на испански: Fernando Francisco González Ciuffardi) е чилийски тенисист, роден на 29 юли 1980 г. в Сантяго де Чиле.

Най-доброто му класиране е достигане до финал на Откритото първенство на Австралия през 2007 г., където губи от Роджър Федерер.

Има и два финала от турнирите от сериите Мастърс в Мадрид през 2006 г. и в Рим през 2007 г.

През 2004 г. печели златен олимпийски медал от лятната олимпиада в Атина на двойки заедно с Николас Масу, както и бронзов на сингъл. На летните олимпийски игри в Пекин е сребърен медалист.

Известен е като тенисиста с най-добър форхенд.

Фернандо Гонсалес е роден на 29 юли 1980 г. в Сантяго, Чили. Бащата на Гонсалес, Фернандо, е мениджър на фабрика за брашно в Сантяго, а майка му Патриция е домакиня. Настоящата приятелка на Гонсалес е аржентинската тенисистка Гизела Дулко. През 2008 г. е избран за Спортист номер 1 в Чили.[1]

Седемгодишен, Гонсалес започва да тренира тенис в Club de Leones de La Reina.

По-късно Фернандо става номер едно в ранглистата за юноши. През 1997 г. заедно с Николас Масу печели турнира на двойки за юноши на Откритото първенство на САЩ, а година по-късно и Ролан Гарос за юноши – както на сингъл, така и на двойки с партньор Хосе де Армас. През същата година дебютира за Купа Дейвис в мача срещу Франко Скияри, като претърпява загуба в четири сета.

Гонсалес записва успехи и в трите Фючърс турнира в Чили през 1998 г., достигайки два полуфинала и побеждавайки на финала на третия италианеца Енцо Артони.

През 1999 г. Гонсалес става професионалист. В началото на годината играе предимно на ниво Фючърс. През същата година Гонсалес (заедно с пакистанеца Кюреши) играе финал на двойки на фючърса в Александруполис, двамата губят от Ивайло Трайков и Милен Велев след два тайбрека.

Първият турнир на АТП, в който участва е във Вашингтон, където побеждава в първия кръг Иван Любичич, но пада от Марк Росе във втория.

През 2000 г. Фернандо печели първия си АТП турнир. Това става през месец май в Орландо, Флорида. На финала играе срещу Николас Масу – това е първият изцяло чилийски финал на турнир на АТП от 1982 година насам.

Следващата година не е особено успешна – Гонсалес играе един финал и два полуфинала на турнири от серията Чалънджър.

2002 е годината, в която Гонсалес прави пробив. Печели две титли от АТП – във Виня дел Мар и Палермо, достига осминафинал на Откритото първенство на Австралия, четвъртфинал на Откритото първенство на САЩ и полуфинал на Синсинати Мастърс. През септември задминава сънародника си Марсело Риос в ранглистата на АТП. В края на годината заема 18-ото място в нея, като година по-рано е 139-и.

Единствиният успех на Гонсалес през 2003 е участието на четвъртфинал на Ролан Гарос.

През февруари 2004 Гонсалес отново печели турнира във Виня дел Мар. Най-големият успех в кареирата му са двата медала от 28-ите летни олимпийски игри в Атина. В гръцката столица Фернандо и Николас Масу печелят турнира на двойки, надделявайки на финала над германците Николас Кифер и Райнер Шютлер. На единично печели бронзов медал.

Добрите резултати на Гонсалес през 2005 (титли в Окланд, Амерсфоорт и Базел и четвъртфинал на Уимбълдън) му позволяват да вземе участие на Мастърс Къп в края на годината. Първоначално е записан като резерва, но по-късно заема мястото на отказалия се Андре Агаси. Същата година печели и първата си титла на двойки от турнир на АТП – във Валенсия с партньор Мартин Родригес.

През 2006 г. Фернандо не успява да спечели турнир, но въпреки това става третият чилиец след Риос и Масу, влязъл в топ 10 на ранглистата. Гонсалес сменя дългогодишния си треньор Орасио де ла Пеня с Лари Стефанки.

През януари Гонсалес играе финал на Откритото първенство на Австралия. Така той става едва петият активен тенисист, достигнал поне веднъж до четвъртфинал на всички турнири от Големия шлем. В края на месеца се изкачва до номер пет в света, само на пет точки от четвъртото място. През май играе и финал на турнира от сериите Мастърс в Рим. Следва спад в играта му и той отпада в първи кръг на много от турнирите в които участва. През септември въпреки слабата си форма успява да спечели турнира в Пекин и се класира на заключителния мастърс в Шанхай. Там той прави едно от най-силните си представяния в кариерата побеждавайки в първия мач в групата световния номер едно Роджър Федерер. Впоследствие обаче Гонсалес губи от Николай Давиденко и Анди Родик и отпада от турнира.

Класиране в ранглистата в края на годината

[редактиране | редактиране на кода]
Година 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011
Сингъл 115 135 18 35 23 11 10 7 15 11 68 297
Двойки 362 649 231 128 66 25 95 102 296 91 154 -

Кариерна статистика

[редактиране | редактиране на кода]
година турнир съперник резултат
2007 ОП Австралия Роджър Федерер 6–7(2–7), 4–6, 4–6

Олимпийски игри (1 сребърен медал)

[редактиране | редактиране на кода]
година медал турнир Настилка съперник резултат
2008 Сребърен Олимпийски игри твърда Рафаел Надал 3–6, 6–7(2–7), 3–6

ATP финали (11 титли; 22 финала)

[редактиране | редактиране на кода]
П–З Година Турнир Клас Настилка Опонент Резултат
Победа 1–0 2000 Ю Ес Клей Чемпиъншипс Международни Клей Николас Масу 6–2, 6–3
Победа 2–0 2002 Чили Оупън Международни Клей Николас Лапенти 6–3, 6–7(5–7), 7–6(7–4)
Победа 3–0 2002 Сицилия Оупън Международни Клей Хосе Акасусо 5–7, 6–3, 6–1
Загуба 3–1 2002 Суис Индорс Международни Килим (з) Давид Налбандиян 4–6, 3–6, 2–6
Загуба 3–2 2003 Вашингтон Оупън Международни Твърда Тим Хенман 3–6, 4–6
Загуба 3–3 2003 Мозел Оупън Международни Твърда (з) Арно Клеман 3–6, 6–1, 3–6
Победа 4–3 2004 Чили Оупън Международни Клей Густаво Куертен 7–5, 6–4
Загуба 4–4 2004 Нидерландия Оупън Международни Клей Мартин Веркерк 6–7(5–7), 6–4, 4–6
Победа 5–4 2005 Окланд Оупън Международни Твърда Оливие Рокюс 6–4, 6–2
Загуба 5–5 2005 Чили Оупън Международни Клей Гастон Гаудио 3–6, 4–6
Победа 6–5 2005 Нидерландия Оупън Международни Клей Агустин Калери 7–5, 6–3
Победа 7–5 2005 Суис Индорс Международни Килим (з) Маркос Багдатис 6–7(8–10), 6–3, 7–5, 6–4
Загуба 7–6 2006 Виена Оупън Межд. Голд Твърда (з) Иван Любичич 3–6, 4–6, 5–7
Загуба 7–7 2006 Мадрид Оупън Мастърс Твърда (з) Роджър Федерер 5–7, 1–6, 0–6
Загуба 7–8 2006 Суис Индорс Международни Килим (з) Роджър Федерер 3–6, 2–6, 6–7(3–7)
Загуба 7–9 2007 ОП Австралия Голям шлем Твърда Роджър Федерер 6–7(2–7), 4–6, 4–6
Загуба 7–10 2007 Италия Оупън Мастърс Клей Рафаел Надал 2–6, 2–6
Победа 8–10 2007 Чайна Оупън Международни Твърда Томи Робредо 6–1, 3–6, 6–1
Победа 9–10 2008 Чили Оупън Международни Клей Хуан Монако без игра
Победа 10–10 2008 Баварски шампионат Международни Клей Симоне Болели 7–6(7–4), 6–7(4–7), 6–3
Загуба 10–11 2008 2008'Пекин Олимпиада Твърда Рафаел Надал 3–6, 6–7(2–7), 3–6
Победа 11–11 2009 Чили Оупън 250 серии Клей Хосе Акасусо 6–1, 6–3

Титли на сингъл във Фючърс

[редактиране | редактиране на кода]
Година Турнир Категория Съперник Резултат
1998 Сантяго F3 FU $ 10 000 Енцо Артони 6–1, 6–2

Финалили на сингъл в Ай Ти Еф

[редактиране | редактиране на кода]
Година Турнир Категория Съперник Резултат
2001 Монтевидео CH $ 75 000 Давид Налбандиан 2–6, 6–3, 3–6
Година Турнир Категория Партньор Съперници Резултат
1998 Сантяго F1 FU $ 10 000 Мигел Тобон Серхио Кортес
Франциско Руис
6 – 2 6 – 4
2004 Атина OG ITF Николас Масу Николас Кийфер
Райнер Шютлер
6–2, 4–6, 3–6, 7–6(9–7), 6–4
2005 Валенсия $ 375 000 Мартин Родригес Лукас Арнолд Кер
Мариано Хууд
6–4, 6–4
- Базел $ 975 000 Аугустин Калери Стивън Хус
Уесли Мууди
7–5, 7–5

Загубени финали на двойки (3)

[редактиране | редактиране на кода]
Година Турнир Категория Партньор Съперници Резултат
1997 Концепцион 2 SAT 4 Серхио Кортес Енцо Артони
Федерико Браун
3–6, 5–7
1999 Александруполис F4 FU $ 15 000 Айсам Кюреши Ивайло Трайков
Милен Велев
6–7(7–2), 6–7(7–4)
2005 Амерсфорт $ 355 000 Николас Масу Мартин Гарсия
Луис Орна
4–6, 4–6
Година Турнир Съотборници Съперници Резултат
2003 Дюселдорф
Световна отборна купа
Николас Масу
Марсело Риос
Ирижи Новак
Радек Щепанек
2 – 1
2004 Дюселдорф
Световна отборна купа
Николас Масу
Адриан Гарсия
Лейтън Хюит
Марк Филипусис
Уейн Артърс
Пол Хенли
2 – 1