Филип Ноаре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Филип Ноаре
Philippe Noiret
френски актьор
Филип Ноаре (2000)
Филип Ноаре (2000)

Роден
Починал
23 ноември 2006 г. (76 г.)
Париж, Франция
ПогребанМонпарнаско гробище, Париж, Франция

Националност Франция
Работилактьор
Актьорска кариера
Активност1948-2003
БАФТАНово кино Парадизо
Други наградиСезар“ (1976, 1990)
Семейство
СъпругаМоник Шомет
(1962-2006)
ДецаФредерик Ноаре

Уебсайт
Филип Ноаре в Общомедия
Гробът на Филип Ноаре

Филип Ноаре (на френски: Philippe Noiret) (19302006) е френски актьор. [1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 октомври 1930 г. в Лил, Франция. През 1950 г., след като три пъти не успява да вземе диплома за бакалавър, решава да изучава драматично изкуство. Завършва курс и през следващите години се изявява в театъра.

През 1962 г. Ноаре се жени за комедийната актриса от Националния театър Моник Шомет. Имат една дъщеря – Фредерик Ноаре.

За първи път се появява на голям екран през 1956 във филма Тъпото острие на младата режисьорка Анес Варда.

Режисьорите го забелязват в Зази в метрото (1960), екранизация на едноименния роман на Реймон Кьоно от режисьора Луи Мал. След 1962 г. е вече позната фигура във френското кино, а през 1967 г. главната роля във филма на Ив Робер Щастливият Александър му донася масова популярност.

В дългата си кариера Филип Ноаре изиграва над 120 роли в киното. Сред запомнящите му филми са Голямото плюскане (1973) – придобилият скандална слава филм на Марко Ферери, Приятели мои (1975) на Марио Моничели, Ново кино Парадизо (1988) на Джузепе Торнаторе, „Пощальонът“ (1994) на Майкъл Редфорд, а и много други.

Филип Ноаре умира от рак през 2006 г. Той е считан за един от най-значимите и харизматични актьори във френското и световното кино.

Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]

  • Награда на БАФТА за най-добър актьор в главна роля:
1990 г. – „Ново кино Парадизо“ (Nuovo cinema Paradiso)
  • Награда „Сезар“ за най-добър актьор:
1976 г. – „Старата пушка“ (Le Vieux Fusil)
1990 г. – „Живот и нищо друго“ (La Vie et rien d'autre)

Избрана Филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1956 Тъпото острие Мари Анес Варда
1959 Макбет Macbeth Макдъф Клод Барма
1960 Зази в метрото Габриел Луи Мал
1961 Цялото злато на света Виктор Харди Рене Клер
1966 Животът в замъка Жером, съпругът на Мари Жан-Пол Рапно
1966 Нежният мошеник Tendre voyou Габриел (Биби) Дюмонсо Жан Бекер
1967 Седем пъти жена Sette Volte Donna Виктор Виторио Де Сика
1968 Щастливият Александър Александър Ив Робер
1969 Топаз Анри Жар Алфред Хичкок
1971 Войната на Мърфи Луи Брезан Питър Йейтс
1972 Атентатът Пиер Гарсен Ив Боасе
1973 Голямото плюскане Филип Марко Ферери
1974 Часовникарят от Сен Пол L’horloger de Saint-Paul Часовникарят Бертран Таверние
1975 Старата пушка Жулиен Дандьо Роберт Енрико
1975 Приятели мои Джорджо Пероци, журналист Марио Моничели
1976 Съдията и убиецът Емил Русо, съдията Бертран Таверние
1976 Татарската пустиня Il deserto dei Tartari генерал Валерио Дзурлини
1983 Африканецът L’Africain Виктор Филип де Брока
1981 Безупречна репутация Coup de torchon Люсьен Кордие Бертран Таверние
1984 Приятели мои II Amici miei Atto II Джорджо Пероци Марио Моничели
1984 Отворете, полиция Les Ripoux Рене Боарон Клод Зиди
1989 Ново кино „Парадизо“ Алфредо Джузепе Торнаторе
1989 Живот и нищо друго La Vie et rien d’autre Делаплан Бертран Таверние
1989 Завръщането на мускетарите Кардинал Мазарини Ричард Лестър
1990 Отворете, полиция 2 Рене Боарон Клод Зиди
1991 Росини, Росини Росини Марио Моничели
1993 Танго Франсоа дьо Немур Патрис Льоконт
1994 Пощальонът Пабло Неруда Майкъл Редфорд, Масимо Троаси
1994 Дъщерята на Д'Артанян La fille d’Artagnan Д'Артанян Бертран Таверние
2003 Отворете, полиция 3 Рене Боарон Клод Зиди

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]