Франсиско Варела
| Франсиско Варела Francisco Javier Varela García | |
| чилийски учен | |
 Франсиско Варела в Дарамсала, Индия, 1994 г. | |
| Роден |
7 септември 1946 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Харвардски университет Чилийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Биофизика, неврология |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Философия на XX век |
| Семейство | |
| Деца | Леонор Варела |
| Франсиско Варела в Общомедия | |
Франсиско Варела (Francisco Javier Varela), (Сантяго де Чиле, 7 септември 1946 - Париж, 28 май 2001) е чилийски изследовател, чиито интердисциплинарни постижения обогатяват биофизиката, неврологията, епистемологията и философията. Сам той се представя като „биолог, интересуващ се от корените на познанието“.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Франциско Варела следва медицина, но като сменя университета си и се прехвърля към биология, като по-късно добива докторска степен от Харвард в тази специалност. Докато режимът на Пиночет е на власт в Чили, той остава в САЩ, но през 1980 г. се завръща и става професор в родния си университет. През 1986 г. заминава за Франция, където работи и преподава до края на живота си. В началото на 70-те години става будист, а през 1987 г. е съосновател на Институт „Живот и ум“ (Life and Mind Institute), в който се изследва връзката между будистките разбирания и практики, и западната наука.
В изследователската кариера на Франциско Варела се забелязват три периода, фокусирани върху различни (но взаимосвързани) проблеми[1]: първоначално неврофизиологията на виждането и кибернетиката, след 1986 г. – имунологията и самоорганизацията, и през последните 5-6 години – динамиката на мозъчната дейност и неврофеноменологията.
„Автопоиезис“ е неговият (и на първоначални му ментор Умберто Матурана) принос към Втората кибернетика (т. е. теориите за самоорганизацията и автономните системи). Ако Първата кибернетика се съсредоточава върху изкуствената машина, то Втората наблюдава естествените автопоиетични системи, живите организми, както и обществата и културите моделирани като когнитивни (познавателни) самоорганизиращи се цялости.
Автопоиетичните системи из-действат[2] един свят, който ги предхожда (тук се разграничава от радикалния субективизъм) и в същото време го създават и поддържат, но не от нищото и не тотално, а кръгообразно. Не чрез проста обратна връзка, а чрез ко-дефиниция, произлизаща от долното биологическо ниво (тук се разграничава от радикалния обективизъм).
Теорията на „Из-действането“ също е разработена в сътрудничество с Умберто Матурана.
Най-общо казано, търсейки средната пътека между радикалния обективизъм и субективизъм, теорията на „из-действането“ предлага една епистемология, където знанието не е нито абсолютно обективно, нито абсолютно субективно, а е из-действано, т. е. вкоренено в контекстуалния си биологически автопоиезис.
Варела дава и своя принос за сближаването на будистката философия и светоглед и западната научна епистемология. Самоопределя се като будист, където будизъм следва да бъде разбиран като житейска практика (а не като религиозна принадлежност), разглеждайки медитацията като уникален контекст за изследване на ума и умствените процеси. Чрез това си предложение той визира едно обогатяване на методологията на когнитивните науки по специфично и научната дейност като цяло.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- 1980 (with Humberto Maturana). Autopoiesis and Cognition: The Realization of the Living. Boston: Reidel.
- 1991 (with Evan Thompson and Eleanor Rosch). The Embodied Mind: Cognitive Science and Human Experience. MIT Press.
- 1997 (ed.). Sleeping, Dreaming and Dying: an exploration of consciousness with the Dalai Lama. Boston: Wisdom Book.
- 2001 Умберто Матурана, Франциско Варела, Автопойезис. Oрганизацията на живото (прев. И. Димитрова), сп. „Философски алтернативи“, X, 5-6 (2001), с. 18-40
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Rudrauf et al., Varela’s exploration of the biophysics of being[неработеща препратка], Biol Res 36: 21-59, 2003
- ↑ "Enaction", на български преводът изглежда насилен за разлика от англоезичния контекст, където (например "to enact a law") улеснява концептуалното въведение на новия смисъл, който авторите залагат.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Пълна библиoграфия на Франциско Варела Архив на оригинала от 2017-11-10 в Wayback Machine. на сайта neurophenomenology.com
|
