Химическо оръжие или така наречените бойни отровни вещества (БОВ) представляват различни отровнихимически вещества, използвани като оръжие, основно с цел причиняване на смърт, и по-рядко да парализират, зашеметят или докарат до състояние на безсъзнание обекта на атаката, като по този начин го унищожат или го направят временно недееспособен.[1]
БОВ са нееднократно използвани, особено през Първата[2] и Втората световна война, с почти 100% летален резултат.
Тъй като химическите оръжия са предназначени да въздействат върху голям брой хора, контролираното им използване на практика е невъзможно, ефектът им е летален и съпроводен с болезнени поражения, то те се считат за оръжия за масово поразяване и са забранени с Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химически оръжия и за тяхното унищожаване (КХО). Контролът се осъществява от Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО), под чиято юрисдикция са всички споменати в конвенцията дейности, свързани с химическите оръжия.
На 28 юни 2007 г. Съвет на Европейския съюз, на конференцията за преразглеждане на КХО излиза с обща позиция и с оценка на процеса на унищожаване на обявените въоръжения.[3] В България допълнително е приет ЗАКОН за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори.[4]
Първите писмени доказателства за употребата на отровни летливи вещества срещу противниковите войски са намерени в древногръцкия историк Тукидид.[5] Той разказва как през Пелопонеската война спартанците изгаряли сяра, за да получат отровния SO2. Друго химично оръжие, за което говори Тукидид е „гръцкият огън“ – смес от сяра, земно масло и въглен. Запалена, сместа се използва подобно на съвременните огнепръскачки.[5]
