Християнство в Турция
Християните съставляват около 0.6 процента от населението на Турция, включващо и емигрантите[1]. Повечето от тях живеят в Истанбул, а останалите предимно в южната и югоизточната част на страната. Малки християнски общности има в големите градове – Измир, Анкара и други[2]. Общия брой на турските граждани, които изповядват християнство е не повече от 100 000 души[3].
История
[редактиране | редактиране на кода]С падането на Константинопол (днешен Истанбул) през 1453 година се слага край на християнската хегемония в региона. С годините започва и упадъкът на християнството под натиска на сунитската Османска империя. Мюсюлманите все повече и повече увеличават броя си за сметка на местното християнско население. Последните 100 години от историята на Османската империя, трансформирала се впоследствие в Република Турция, са едни от най-трагичните за християнството по тези земи. През 1900 година християнското население на империята наброява 22 процента[5].
Православие
[редактиране | редактиране на кода]Православните християни са около 1/3 от християните в Турция.
- Сирийска православна църква – 17 000
- Гръцка православна църква – 4000
- Турска православна църква – 500 (главно в Истанбул)
- Българска православна църква – 500 (главно в Одрин и Истанбул)[6]
Монофизитство
[редактиране | редактиране на кода]- Арменска апостолическа църква – 57 000
Католицизъм
[редактиране | редактиране на кода]- Халдейска католическа църква – 8000
- Арменска католическа църква – 3000
Протестантство
[редактиране | редактиране на кода]Протестантите представляват около 7 % от християните в Турция. В град Измир е разположена Баптистка църковна община, част от „Турската асоциация на протестантските църкви“[7].
Дискриминация
[редактиране | редактиране на кода]На 18 април 2007 година в град Малатия, приелите християнска вяра Тилман Геске, пастор Неджати Айдън и Угур Юксел, са намерени мъртви с вързани ръце и крака и прерязани гърла[8].
През юни 2010 година е убит апостолическият викарий на Анатолия от католическата църква, монс. Луиджи Падовезе. На 5 февруари 2010 година Падовезе държи реч, по повод четвъртата годишнина от убийството на свещеника дон Андрея Санторо в църквата „Дева Мария“ в Трабзон[9].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б KONDA Research and Consultancy. Religion, Secularism and the Veil in daily life (PDF) // Milliyet, 8 септември 2007.
- ↑ www.turlocman.ru // Архивиран от оригинала на 2012-08-13. Посетен на 2012-02-12.
- ↑ dostoinoest.com
- ↑ KONDA Research and Consultancy. Religion, Secularism and the Veil in daily life (PDF) // Milliyet, 25 юни 2011. Архивиран от оригинала на 25 март 2009.
- ↑ www.dveri.bg // Архивиран от оригинала на 2008-01-20. Посетен на 2012-02-12.
- ↑ https://www.camisetasclubes.com/
- ↑ baznica.info, архив на оригинала от 18 юни 2015, https://web.archive.org/web/20150618200115/http://baznica.info/article/ugroza-bezopasnosti-khristian-v-turtsii-pr/, посетен на 12 февруари 2012
- ↑ www.bghk.org, архив на оригинала от 3 октомври 2011, https://web.archive.org/web/20111003110446/http://www.bghk.org/statia.php?mysid=18&t=12, посетен на 12 февруари 2012
- ↑ www.obichajtese.org, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304194403/http://www.obichajtese.org/pg/bg/mycenicite_za_%D1%85ristos/%D1%82urcija_ubit_e_mons.html, посетен на 12 февруари 2012
|
|