Четворна конвенция (1883)
„Четворната конвенция“ (на френски: Convention à quatre) е споразумение между Австро-Унгария, Сърбия, България и Османската империя от 27 април (9 май по нов стил) 1883 година за довършване на основните железопътни линии, пресичащи Балканския полуостров.
По същество, конвенцията потвърждава и допълва задълженията, които са поети от османското правителство до Руско-турската война от 1877-1878 и съгласно Берлинския договор трябва да бъдат изпълнени от сръбската и българската държава – първата уголемена, а втората възстановена за сметка на османски територии.[1][2] Притисната финансово и дипломатически от Австро-Унгария, която се стреми да предотврати българска експанзия в Македония и да осигури предимство за сръбските си протежета, България е принудена да строи пряката връзка на София с Ниш през Пирот вместо през Скопие, както предпочитат правителствата на Драган Цанков и Петко Каравелов[3][4], но си запазва правото да я експлоатира сама, въпреки претенциите на Компанията на Източните железници.[5]
В изпълнение на конвенцията още през 1884 е открита жп линията Белград – Ниш. Две години по-късно е пусната в експлоатация и линията Ниш – Лесковац – Враня.[2] Изграждането на отсечката на българска територия и свързването ѝ с Ниш и Пловдив се забавя с близо две години, тъй като българският парламент решава строежът да стане с държавно финансиране, а Съединението и избухналата след него война със Сърбия налагат пренасочване на предвидените средства за нуждите на армията. Отсечката от Цариброд до Вакарел (последната брънка от линията Виена – Цариград) е завършена и пусната в експлоатация през лятото на 1888 година.[6] По същото време, също в изпълнение на Четворната конвенция, е открита и жп линията, свързваща Сърбия и османска Македония през Враня и Скопие).[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Икономов, Тодор. Протоколите на Берлинский конгрес. София, Книгопечатница Янко С. Ковачев (онлайн: The Internet Archive), 1885, с. 227-229, 231, 239-240. Посетен на 3 януари 2016
- ↑ а б в Röll, Freiherr von: Enzyklopädie des Eisenbahnwesens, Том 7. Berlin, Wien 1915, с. 455 (посетен на 14.03.2015)
- ↑ Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. Том 1. София, Български писател, 1990. Посетен на 14.03.2015. Стр. 400-402
- ↑ Джонев, Ангел. Македония в железопътната политика на България. Кюстендил, Регионален исторически музей „Акад. Йордан Иванов“, 2008. ISBN 978-954-8191-15-9. с. 35-40. Посетен на 14.03.2015.
- ↑ Стателова, Елена и др. История на Българската дипломация 1879–1913 г. София, Фондация „Отворено общество“, 1994. ISBN 954-520-038-3. с. 24-25. Посетен на 10.03.2015.
- ↑ Джонев 2008, с. 50 – 55.