Яни Хаджипаскалев
- Тази статия е за хрупищкия деец на ВМОРО. За ксантийския вижте Янаки Паскалев.
Яни Хаджипаскалев | |
български революционер | |
Роден |
---|
Яни Хаджипаскалев или Паскалев (изписване до 1945 година: Яни хаджи Паскалевъ) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, лидер на българското църковно-учебно движение в Хрупища.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Паскалев е роден в костурското село Жужелци, тогава в Османската империя (днес Спилеа, Гърция). Семейството му се изселва в Хрупища, още докато Яни и брат му Димитър са деца. Баща им умира рано и двамата братя са отгледани от чичо им хаджи Никола. И тримата са сред активните дейци на българската партия в Хрупища. Яни завършва хрупищкото гръцко училище и гръцката гимназия в Цотили. Димитър (известен като Калюеро) става зет на Кирязо Аргиров. При избухването на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година Яни Хаджипаскалев става четник в отряда на Васил Чекаларов и участва в похода срещу албанските села в Колонията, като заедно с Георги Христов успяват да наложат да не бъде ограбено влашкото село Денско. След въстанието през Гърция заминава за България. След амнистията се установява в Окчилар, Ксантийско, където с брат си имат воденица, а по-късно се връща в Хрупища. След Младотурската революция е отвлечен заедно със сина на брат си Димитър и убит.[1]
Георги Христов пише за Паскалев:
„ | ... отличаващ се със своята предвидливост и далновидност, със своя хладен разум, с непоколебима воля и твърд характер, увенча своята плодовита национална и революционна легална борба с въстаническа.[2] | “ |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 107, 128 – 131.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 129.