Розе Ауслендер
| Розе Ауслендер Rose Ausländer | |
 Розе Ауслендер (1931) | |
| Родена | 11 май 1901 г. |
|---|---|
| Починала | 3 януари 1988 г. |
| Националност |  Австрия |
| Активен период | 1921-1986 |
| Направление | експресионизъм нова вещественост |
| Съпруг | Игнац Ауслендер (1923 – 1931) |
| Подпис |  |
| Розе Ауслендер в Общомедия | |
Розе Ауслендер (на немски: Rose Ausländer), с имена Розали Беатрис Шерцер (Rosalie Beatrice Scherzer), е германска поетеса, родена в Чернивци, Буковина (днес в Украйна) в семейство на юрист.
.jpg)
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Розе Ауслендер израства в светска и либерална среда, в която обаче са съхранени основните правила на еврейската традиция. Розе следва литературознание и философия в Черновицкия университет, а през 1921 г. заедно с младежкия си приятел Игнац Ауслендер се преселва в САЩ, където се оженват. Там публикува първите си стихове и работи като редакторка, секретарка и банкова служителка.
През 1926 г. поетесата получава американско гражданство, но скоро го загубва, понеже се завръща в родния си град, за да се грижи за болната си майка и изкарва прехраната си като журналистка, преводачка и преподавател по английски.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
В Чернивци излиза първата стихосбирка на Розе Ауслендер „Небесната дъга“ (1939). През Втората световна война градът е окупиран и поетесата прекарва две години в гетото и още година се укрива, за да избегне депортирането в концлагер. В гетото на Чернивци се запознава с поета Паул Целан, под чието влияние модернизира своя литературен стил и се освобождава от експресионистичния си звукопис.
През 1946 г. Розе Ауслендер заминава за Ню Йорк, където отново придобива американско гражданство и сътворява стихове на английски. Едва по-късно, през 1956 г., започва отново да пише на немски, преодоляла мъчително езиковата травма от преследванията.
Първата следвоенна книга на поетесата „Сляпо лято“ (1965) излиза във Виена и е посрещната възторжено от читателите и критиката. На следващата година тя се преселва във ФРГ, пътува много, преди всичко в Италия, където открива своя нова „духовна родина“.
Последните 2 десетилетия от живота си Розе Ауслендер прекарва в пансион за възрастни хора на еврейската общност в Дюселдорф, тежко болна от артрит и принудена да диктува стиховете си, понеже не може сама да пише.
Публикува общо над двадесет стихосбирки, сред които емблематичната „Майчина земя“ [1] (1978) и претърпялата много издания „Броя звездите на своите думи“ (1983).
От 1978 г. поетесата е член на Немската академия за език и литература в Дармщат.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Der Regenbogen, Gedichte, 1939
- Blinder Sommer, Gedichte, 1965
- Inventar, Gedichte, 1972
- Ohne Visum, Gedichte und kleine Prosa, 1974
- 36 Gerechte, Gedichte, 1975
- Andere Zeichen, Gedichte, 1975
- Gesammelte Gedichte, Gedichte, 1976
- Noch ist Raum, Gedichte, 1976
- Doppelspiel, Gedichte, 1977
- Es ist alles anders, Gedichte, 1977
- Mutterland, Gedichte, 1978
- Es bleibt noch viel zu sagen, Gedichte, 1978
- Aschensommer. Ausgewählte Gedichte, 1978
- Im Atemhaus wohnen, Gedichte, 1980
- Einverständnis, Gedichte, 1980
- Nacht, Gedichte, 1981
- Einen Drachen reiten, Gedichte, 1981
- Mein Atem heißt jetzt, Gedichte, 1981
- Mein Venedigt versinkt nicht, Gedichte, 1982
- Mutterland Einverständnis, Gedichte, 1982
- Südlich wartet ein wärmendes Land, Gedichte, 1982
- Ich zähl die Sterne meiner Worte, Gedichte, 1983
- So sicher atmet nur der Tod, Gedichte, 1983
- Gesammelte Werke in sieben Bänden und einem Nachtragsband, 1984
- Festtag in Manhattan, Gedichte, 1985
- Ich spiele noch, Neue Gedichte, 1987
- Freundschaft mit der Mondin, Gedichte, 1987
- Der Traum hat / offene Augen. Gedichte 1965-1978, 1987
- Aber vergiss nicht / es gibt ja das Licht!, Gedichte, 1987
- Посмъртни издания
- Einst war ich Scheherezade, Gedichte, 1988
- Immer zurück zum Pruth. Ein Leben in Gedichten, 1989
- Sieben neue Tage, Gedichte und Prosa, 1990
(2001)
- Treffpunkt der Winde, Gedichte, 1991
- Hinter allen Worten, Gedichte, 1992
- Wir wohnen in Babylon, Gedichte, 1992
- Gelassen atmet der Tag, Gedichte, 1992
- Wir pflanzen Zedern, Gedichte, 1992
- Die Musik ist zerbrochen, Gedichte, 1993
- Wir ziehen mit den dunklen Flüssen, Gedichte, 1993
- Brief aus Rosen, Gedichte, 1994
- Sanduhrschritt, Gedichte, 1994
- Und nenne dich Glück, Gedichte, 1994
- Denn wo ist Heimat?, Gedichte, 1994
- The Forbidden Tree, Englische Gedichte, 1995
- Gedichte, 2001
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
- 1966: Silberner Heinetaler des Verlages Hoffmann und Campe
- 1967: „Награда Дросте“ на град Меерсбург
- 1977: „Награда Ида Демел“
- 1977: „Награда Андреас Грифиус“
- 1978: Ehrengabe des Kulturkreises der Deutschen Wirtschaft im BDI
- 1980: „Медал Розвита“ на град Бад Гандерсхайм der Stadt Bad Gandersheim
- 1984: Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства
- 1984: Голям Федерален орден за заслуги
- 1986: „Евангелистка награда за книга“
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., използван с разрешение.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Розе Ауслендер- Поезия от Розе Ауслендер Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
- ((de)) Rose Ausländer Biographie Архив на оригинала от 2011-07-19 в Wayback Machine.
- ((de)) Lyrikline: Das hörbare Erbe Розе Ауслендер чете свои стихове
- ((de)) Розе Ауслендер в Die LYRIKwelt
- ((de)) Розе Ауслендер в Lyrik Gedichte Poesie
- ((de)) Розе Ауслендер в Liebeslyrik deutscher Dichterinnen[неработеща препратка]
|
