Розе Ауслендер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Розе Ауслендер
RoseA.jpg
Розе Ауслендер (1931)
Родена 11 май 1901
Черновци, Буковина
Починала 3 януари 1988
(на 86 години)
Дюселдорф, Германия
Подпис Signature of Rose Auslaender.jpg
Розе Ауслендер в Общомедия

Розе Ауслендер (на немски: Rose Ausländer) всъщност Розали Беатрис Шерцер (Rosalie Beatrice Scherzer) е смятана за австрийска поетеса, родена в Черновци, Буковина (Украйна) в семейството на юрист.

Живот[редактиране | edit source]

Розе Ауслендер израства в светска и либерална среда, в която обаче са съхранени основните правила на еврейската традиция. Розе следва литературознание и философия в университета на Черновци, а в 1921 г. заедно с младежкия си приятел Игнац Ауслендер се преселва в САЩ, където се оженват. Там публикува първите си стихове и работи като редактор, секретарка и банкова служителка. В 1926 г. поетесата получава американско гражданство, но скоро го загубва, понеже се завръща в родния си град, за да се грижи за болната си майка и изкарва прехраната си като журналистка, преводачка и преподавател по английски.

Творчество[редактиране | edit source]

Розе Ауслендер (1914)
Розе Ауслендер (1918)
Старият университет в Черновци

В Черновци излиза първата стихосбирка на Розе Ауслендер "Небесната дъга" (1939). През Втората световна война градът е окупиран и поетесата прекарва две години в гетото и още една година се укрива, за да избегне депортирането в концлагер. В гетото на Черновци се запознава с поета Паул Целан, под чието влияние модернизира своя литературен стил и се освобождава от експресионистичния си звукопис.

В 1946 г. Розе Ауслендер заминава за Ню Йорк, където отново придобива американско гражданство и сътворява стихове на английски. Едва по-късно, през 1956 г., започва отново да пише на немски, преодоляла мъчително езиковата травма от преследванията.

Първата следвоенна книга на поетесата "Сляпо лято" (1965) излиза във Виена и е посрещната възторжено от читателите и критиката. На следващата година тя се преселва във ФРГ, пътува много, преди всичко в Италия, където открива своя нова "духовна родина".

Последните две десетилетия от живота си Розе Ауслендер прекарва в пансион за възрастни хора на еврейската общност в Дюселдорф, тежко болна от артрит и принудена да диктува стиховете си, понеже не може сама да пише.

Публикува общо над двадесет стихосбирки, сред които емблематичната "Майчина земя" [1] (1978) и претърпялата много издания "Броя звездите на своите думи" (1983).

Признание[редактиране | edit source]

За творчеството си Розе Ауслендер получава редица литературни отличия, между които наградата "Андреас Грифиус" (1977), наградата "Розвита" на град Бад Гандерсхайм (1980) и "Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства" (1984).

Библиография[редактиране | edit source]

Розе Ауслендер (1939)
  • Der Regenbogen, Gedichte, 1939
  • Blinder Sommer, Gedichte, 1965
  • Inventar, Gedichte, 1972
  • Ohne Visum, Gedichte und kleine Prosa, 1974
  • 36 Gerechte, Gedichte, 1975
  • Andere Zeichen, Gedichte, 1975
  • Gesammelte Gedichte, Gedichte, 1976
  • Noch ist Raum, Gedichte, 1976
  • Doppelspiel, Gedichte, 1977
  • Es ist alles anders, Gedichte, 1977
  • Mutterland, Gedichte, 1978
  • Es bleibt noch viel zu sagen, Gedichte, 1978
  • Aschensommer. Ausgewählte Gedichte, 1978
  • Im Atemhaus wohnen, Gedichte, 1980
"Има още пространство" (1976)
  • Einverständnis, Gedichte, 1980
  • Nacht, Gedichte, 1981
  • Einen Drachen reiten, Gedichte, 1981
  • Mein Atem heißt jetzt, Gedichte, 1981
  • Mein Venedigt versinkt nicht, Gedichte, 1982
  • Mutterland Einverständnis, Gedichte, 1982
  • Südlich wartet ein wärmendes Land, Gedichte, 1982
  • Ich zähl die Sterne meiner Worte, Gedichte, 1983
  • So sicher atmet nur der Tod, Gedichte, 1983
  • Gesammelte Werke in sieben Bänden und einem Nachtragsband, 1984
  • Festtag in Manhattan, Gedichte, 1985
  • Ich spiele noch, Neue Gedichte, 1987
  • Freundschaft mit der Mondin, Gedichte, 1987
  • Der Traum hat / offene Augen. Gedichte 1965-1978, 1987
  • Aber vergiss nicht / es gibt ja das Licht!, Gedichte, 1987
Посмъртни издания
  • Einst war ich Scheherezade, Gedichte, 1988
  • Immer zurück zum Pruth. Ein Leben in Gedichten, 1989
  • Sieben neue Tage, Gedichte und Prosa, 1990
"Стихотворения"
(2001)
  • Treffpunkt der Winde, Gedichte, 1991
  • Hinter allen Worten, Gedichte, 1992
  • Wir wohnen in Babylon, Gedichte, 1992
  • Gelassen atmet der Tag, Gedichte, 1992
  • Wir pflanzen Zedern, Gedichte, 1992
  • Die Musik ist zerbrochen, Gedichte, 1993
  • Wir ziehen mit den dunklen Flüssen, Gedichte, 1993
  • Brief aus Rosen, Gedichte, 1994
  • Sanduhrschritt, Gedichte, 1994
  • Und nenne dich Glück, Gedichte, 1994
  • Denn wo ist Heimat?, Gedichte, 1994
  • The Forbidden Tree, Englische Gedichte, 1995
  • Gedichte, 2001

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стихотворението "Език" в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]