Бейко Гащанов
| Бейко Гащанов | |
| български хайдутин | |
| Роден |
около 1835 г.
|
|---|---|
| Починал | неизвестно
|
| Националност |  България |
Бейко войвода с рождено име Бейко Николов Гащанов (около 1835 – неизв.) е български хайдутин, родом от Калугерово, роден в бедно семейство.[1] Подвизавал се като хайдутин през периода от 1858 до 1863 г. и в Средногорието. Поддържал връзка и с хора от Калагларе – Стойко П. Караджов, Боно Манчов, Стойко Т. Чолаков, Стоян Ат. Чочев, Томе Колчаков и др.[2]
Попада в затвора по неизвестни причини през 1857 г. Излиза през 1858 г. и се главява за пъдар. Поддържайки добри отношения с турците вуйчо му, знаейки за изпитваната неприязън на Бейко към тях го клевети като размирник. След побой той хваща гората. Другар му е Марин Иванов Русинов (или Иван Маринов Русинов) от село Яхлере, според други източници от Ферезлий. Заловен от турците бива обесен на мост над река Марица.[1]
След смъртта на другаря му Бейко се присъединява към четата на Тодор Банчев (Банчо войвода) и от 1860 до 1863 г., с която унищожават появилите се в Татарпазарджишко през 1859 година арнаутски разбойнически шайки. След разпускането на тази чета заедно с Георги Ангелиев отиват във Влашко. След завръщането му през 1864 г. една година се подвизава в Средна гора и западна Тракия с малка чета от десетина души.[1]
Бейко бил издръжлив ездач, храбър и справедлив предводител, отличен стрелец и тактик. За смъртта му няма точни данни. Според едни е загинал на височина между Калагларе и Елешница, а според други успява да се спаси и под чуждо име се укрива в Одрин и Цариград. Трета легенда казва, че е убит от неговите хора, защото не е позволил да нападнат мирен турчин.[1]
Връзките между Стойко Караджов и Бейко войвода били здрави и продължителни, но отношенията им се влошили. Причината била в различните им възгледи в борбата с поробителя. Бейко войвода се ползвал с голяма популярност. Неговото име всявало страх сред турското население. Турците не смеели свободно да се движат по нашите места. Една нощ керван от коли на българи и турци от близките села, завръщайки се от Панагюрище, спрял в местността Ливадища край Канарската пътека. По едно време кучешки лай разбудил керванджиите и те наскачали, но пред тях застанали двама въоръжени – единият бил Бейко войвода.
Като се уверил в невинността на керванджиите-турци, Бейко ги пуснал, а на по-изпадналите българи дал шепа пари и пак потънал в среднощния мрак[3]. Георги Ангелиев, от четата на Тодор Банчев и Бейко войвода, няколко пъти посещавали с. Калагларе – по негово признание тук бил заклет от Георги Бенковски и Г. Манев[4].
Хайдушката дейност на Бейко войвода е отбелязана от Найден Геров.[1]
Ятаци на Бейко войвода
[редактиране | редактиране на кода]- От село Попинци: Иван Сотиров, Кръстю Ненов Карабойчев, Петър и Христо Тодоров Гарванови.
- От село Калагларе: Ангел Стойков Караджов,[5] Стоян Чочев, Никола Бабаджанов, Бою Мачев[6] и Иван Караджов.
- От град Панагюрище: целия род Хаджиманчеви
- от село Джумая: Бойчо и Еньо Лазарови,[7]
- От село Баня: родовете Атмаджови, Брънчеви и Пулеви.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Шабанов, Иван. Имена от тъмни, робски години. София, 1969. с. 9 - 10.
- ↑ Бюл. „Роден край“, бр.3 от 1968 г., ОИМ— Пазарджик, „Хайдутството в Пазарджишко“, от Ал. Арнаудов, 7 и 8.
- ↑ Бюл. „Родна реч“, бр. 3, 1968 г., с. 24, статия от Кр. Попов.
- ↑ БИА – НБКМ – София, п.д. I. 132, пенсионно дело на Георги Ангелиев.
- ↑ В хана на баща му Бейко намирал сигурно убежище.
- ↑ Заловен от турците и умрял след изтезания в пловдивския затвор през 1866 г.
- ↑ Последният е заловен от турците и умрял след изтезания в пловдивския затвор.
