Бела църква (дем Орестида)
Вижте пояснителната страница за други значения на Бела църква.
  Бела църкваΑσπροκκλησιά |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Бела църква
Бела църква на картата на Гърция
|
|
 Бела църква
Бела църква на картата на дем Орестида и област Западна Македония
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Орестида |
| Географска област | Костенария |
| Население | 419 (2001) |
| Надм. височина | 703 m |
Бела църква (изписване преди 1945 година Бѣла църква, на гръцки: Ασπροκκλησιά, Аспроклисия, в превод бяла църква) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция, дем Орестида, област Западна Македония. Населението му е 703 жители (2001).
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено в най-източните склонове на планината Одре (Одрия) в областта Костенария (Кастанохория) на 6 километра южно от Хрупища (Аргос Орестико). Между Бела църква и съседното село Нестиме (Ностимо) има запазена вкаменена гора.
[редактиране] История
[редактиране] В Османската империя
Църквата „Свети Атанасий“ в селото е от 1851 година, но в нея са запазени поствизантийски икони от по-стар храм.[1] В края на 19 век Бела църква е българско село в Населишка каза на Османската империя. Селото е разположено на самата българо-гръцка етническа граница - на юг има само гръцки и влашки села. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Бела църква има 210 жители българи християни.[2]
В началото на 20 век християнските жители на Бела църква са под върховенството на Цариградската патриаршия. Според Христо Силянов през април 1904 година Бела църква минава под върховенството на Българската екзархия,[3] но според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 240 българи патриаршисти гъркомани.[4] Според Георги Константинов Бистрицки Бела църква преди Балканската война има 40 български къщи,[5] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[6]
[редактиране] В Гърция
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Селото пострадва през Гражданската война в Гърция, когато част от жителите му го напускат.
[редактиране] Преброявания
- 1913 - 257 души
- 1920 - 257 души
- 1928 - 273 души
- 1940 - 410 души
- 1951 - 360 души
- 1961 - 395 души
- 1971 - 354 души
- 1981 - 380 души
- 1991 - 414 души[7]
[редактиране] Личности
- Родени в Бела църква
Атанас Гурлев (Αθανάσιος Γκούρλας), гръцки андартски деец от ІІІ ред[8]- Георги Василев (Γεώργιος Βασιλείου), гръцки андартски деец от ІІ ред[8]
- Константин Михайлов (Κωνσταντίνος Μιχαηλίδης), свещеник, гръцки андартски деец, четник[8]
[редактиране] Външни връзки
[редактиране] Бележки
- ↑ Δήμος Άργους Ορεστικού
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 272.
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 226-227.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 9.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 199.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Asprokklisia.
- ↑ а б в Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 73.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
