Бела църква (община Кривогащани)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бела църква.
| Бела църква Бела Црква | |
| — село — | |
 Входът на селото | |
  Бела църква | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Кривогащани |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 572 m |
| Население | 498 души (2002) |
| Пощенски код | 7525 |
| МПС код | PP |
| Бела църква в Общомедия | |
Бела църква (изписване до 1945 година: Бѣла църква, на македонска литературна норма: Бела Црква) е село в централната част на Северна Македония, община Кривогащани.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Пелагония, южно от общинския център Кривогащани, на левия бряг на Черна река.
История[редактиране | редактиране на кода]
В църквата „Успение на Пресвета Богородица“, която е дала и името на селото Бела църква, има находки от елинистичната епоха.[1]
В XIX век Бела църква е чисто българско село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бѣла Църква има 500 жители, всички българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бела църква е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 48 къщи.[3]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Бѣла-църква има 60 български къщи.[4]
В началото на XX век по-голямата част от жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Бела църква има 240 българи екзархисти и 112 българи патриаршисти сърбомани. В селото работи българско училище.[5]
При избухването на Балканската война трима души от Бела църква са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6] След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Георги Бабачев от Охрид е български кмет на Бела църква от 22 септември 1941 година до 9 септември 1944 година.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 498 жители, всички македонци.[8]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Бела църква
Ангел Неданов Танушев, белоцърквенски селски войвода на ВМОРО, участвал с четата си в Илинденско-Преображенското въстание при битката на Мечкин камен в отряда на Пито Гули.[9][10]- Ангеле Момиров, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Атанас Георев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Атанас Петков, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Атанас Николов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Блаже Милев, учител и участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Богдан Кукески, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Богоя Георев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Божин Йовев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Веле Ангелов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Веле Янкулов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Велко Трайчев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Велко Христов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Георги Трайчев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Диме Христов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Илия Талев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Йоанче Милошев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Йоанче Христов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Йосиф Димов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Кочо Нешков, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Кузман Христов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Митре Йосифов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Михаил Петрев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Неделко Колев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Никола Христов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Николе Нешков, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Нове Стефанов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Павле Петрев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Павле Петрев Райчин, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Петко Велев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Петко Донев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Петре Велев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Саботко Петрев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Секула Кукески, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Соколе Иванов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Спиро Милев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Станко Велев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Стефан Йовев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Стоян Янкулов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Стефан Талев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Тале Петков, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Тодор Стойчев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Тодор Стоянов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Толе Йовчев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Трайче Велков Танушев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Христо Павлев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Христо Стоянов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.kralemarko.org.mk
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 декември 2007
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 163.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 31.
| ||||||||
