Белгийска социалистическа партия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Белгийската социалистическа партия (на френски: Parti Socialiste belge; на нидерландски: Belgische Socialistische Partij) е белгийска социалдемократическа партия, съществувала до 1978 година, когато се разделя на две - нидерландскоезична и френскоезична.

История[редактиране | edit source]

Емил Вандервелд (1866-1938), първият социалистически министър

Партията е основана през 1885 година под името Белгийска работническа партия (на френски: Parti ouvrier belge; на нидерландски: Belgische Werkliedenpartij) в кафето „Де Зван“ на Гран Плас в Брюксел, мястото, където е заседавал Първият интернационал и където Карл Маркс и Фридрих Енгелс пишат своя „Комунистически манифест“. Основателите на партията се въздържат от радикализъм, който би отблъснал нейни потенциални привърженици, поради което не включват социализма в името на организацията. Приетата през 1894 година Харта от Кареньон става идейната основа на дейността на партията до края на нейното съществуване през 1978 година.

Пол-Анри Спак (1899-1972), първият социалистически министър-председател

През първите години от съществуването на Белгийската работническа партия мажоритарната избирателна система и имущественият ценз ограничават нейното присъствие в парламента, особено в избирателните райони във Фландрия, като водещи фламандски социалисти са принудени да се кандидатират за народни представители във Валония.

През 1919 година в Белгия е въведено общо равно избирателно право и пропорционална избирателна система, което засилва позициите на Белгийската работническа партия. През междувоенния период тя на няколко пъти влиза в коалиционни правителства с Католическата партия, а през 1938-1939 година министър-председател е нейния представител Пол-Анри Спак. Партията е член на Социалистическия работнически интернационал по време на неговото съществуване между 1923 и 1940 година.[1]

По време на германската окупация на Белгия през Втората световна война Белгийската работническа партия на практика прекратява дейността си, но през 1945 година е възстановена под името Белгийска социалистическа партия.

През 40-те години социалистите са водещата политическа сила в страната и оглавяват няколко поредни правителства. След продължителни остри конфликти, те успяват да наложат и абдикацията на крал Леополд III, обвиняван в колебливо отношение към германците по време на войната. Останали в опозиция в началото на 50-те, през 1954-1958 година те отново оглавяват правителството, а през следващите години участват в различни коалиции с участието на християндемократите. За разлика от останалите основни партии, които се разделят на езиков принцип с изострянето на междуобщностните спорове в края на 60-те години, Белгийската социалистическа партия успява да запази единството си малко по-дълго. Едва през 1978 година тя окончателно се разделя на фламандска и френскоезична партии.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((de)) Kowalski, Werner. Geschichte der Sozialistischen Arbeiter-Internationale (1923-1940). Berlin, Dt. Verl. d. Wissenschaften, 1985. с. 287.