Бело поле (община Долнени)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бело поле.
| Бело поле Бело Поле | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Никола“ | |
  Бело поле | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 604 m |
| Население | 108 души (2002) |
| Пощенски код | 7504 |
| Бело поле в Общомедия | |
Бело поле (изписване до 1945 година: Бѣло поле; на македонска литературна норма: Бело Поле) е село в община Долнени на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположено е в Прилепското поле, югозападно от центъра на общината Долнени и северозападно от град Прилеп.
История[редактиране | редактиране на кода]
В землището на Бело поле в местността Висои има селище от бронзовата и късноантичната епоха, в местността Марков чардак има селище от елинистическата, късноантичната и средновековната епоха с остатъци от градежи на къщи и цистерни, в местностите До селото и Чачорица има римски селища, в местността Свети Никола има находки от римско време, а в местността Манастирище има останки от средновековна църква.[1]
В XIX век Бело поле е село в Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Бело поле (Bélopolé) е посочено като село с 21 домакинства и 94 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 150 жители българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бело поле е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак със 17 къщи.[4]
В началото на XX век българите в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бело поле (Belo-Polé) има 120 българи екзархисти.[5]
При избухването на Балканската война пет души от Бело поле са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Църквата „Свети Никола“ в Бело поле е изписана в 1914 година.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Бело поле
Иван Мандев, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година[8]- Темелко Нешков (1928 – 2013), български общественик
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.kralemarko.org.mk
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74-75.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
- ↑ Црква „Свети Никола“, село Бело Поле // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-09. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 48.
| |||||||||||
