Кошино
| Кошино Кошино | |
| — село — | |
 Поглед към северната част на село Кошино. | |
  Кошино | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 694 m |
| Население | 92 души (2002) |
| Пощенски код | 7537 |
| Кошино в Общомедия | |
Кошино (на македонска литературна норма: Кошино) е село в община Долнени на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Никола“ е изградена в XVII и обновена в XIX век.[1] В XIX век Кошино е село в Прилепска каза на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Кошино (Cochino) е посочено като село с 27 домакинства и 117 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кошино е населявано от 266 жители българи християни.[3] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Кошино има 30 български къщи.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кошино е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 15 къщи.[5]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кошино има 120 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]
При избухването на Балканската война 11 души от Кошино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Кошино като българско село.[8]
През есента на 1944 г. комунистически партизани избиват пет-шест жители на селото, обвинени в сътрудничество с българските власти.[9]
Според преброяването от 2002 година Кошино има 92 жители македонци.[10]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Кошино
Георги Кошинчето, четник при Веле Марков, загинал в Ракитница през 1902 година[11]- Змейко Долгач, войвода на ВМОРО
- Стефан Аризанов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Сарафов[12]
- Доброволци в Македоно-одринското опълчение
- Илия Апостолов, 4-та рота на 6-а Охридска дружина
- Диме Георгиев, 2-ра рота на 6-а Охридска дружина, безследно изчезнал
- Стефан Георгиев, 1-ва рота на 6-а Охридска дружина, орден „За храброст“
- Веле Кръстев, 2-ра рота на 6-а Охридска дружина
- Тод Миладинов, 1-ва рота на 6-а Охридска дружина
- Веле Павлов, 1-ва рота на 6-а Охридска дружина, орден „За храброст“ IV ст.
- Дончо Спасов, 2-ра рота на 6-а Охридска дружина
- Никола Спасов, 4-та рота на 6-а Охридска дружина
- Трайко Стоянов, 2-ра рота на 6-а Охридска дружина
- Секула Сърбинов, 2-ра рота на 6-а Охридска дружина, орден „За храброст“ IV ст.
- Дончо Ташков, местоживеене гр. София, 2-ра рота на 6-а Охридска дружина
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Южната част на селото -
Крави
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Црква „Свети Никола“, село Кошино // Old Prilep. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74 – 75.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148 – 149. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 854.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Нешков, Темелко. Раздяла няма. Македония срещу македонизма, София 2014, с. 37-38. Т. Нешков, който като партизанин влиза в селото на следващия ден, пише, че жертвите, сред които бил и тетин му, са били накарани първо да изкопаят гробовете си. Убийците определя като „власи и гъркомани“.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 19 октомври 2007
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 27.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.5
| |||||||||||
