Долнени
| Долнени | |
|---|---|
|
Долнени на картата
на Република Македония |
|
| Данни | |
| Регион: | Пелагонийски |
| Община: | Долнени |
| Географска област: | Пелагония |
| Население: | 375 (2002) |
| Надморска височина: | 606 м |
| Геогр. положение: | 41° 25' 31" сев. ш. 21° 27' 16" изт. д. |
| Пощенски код: | |
| Телефонен код: | |
| Код на МПС: | |
Долнени (на македонска литературна норма: Долнени) е село в Република Македония, център на Община Долнени.
Съдържание |
[редактиране] География
Разположено е в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп.
[редактиране] История
В 19 век Долнени е село в Прилепска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Долнени (Dolnéni) е посочено като село със 72 домакинства, с 350 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Долнени е населявано от 650 жители българи християни.[2]
В началото на 20 век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долнени има 480 българи екзархисти и функционира българско училище.[3] При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Долнени са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] През войната селото е окупирано от сръбски части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Долнени като българско село.[5]
Според преброяването от 2002 година Долнени има 375 жители - 374 македонци и 1 друг.[6]
[редактиране] Личности
- Родени в Долнени
Даме Попов (1874 - 1948), български революционер, войвода на ВМОРО
архиепископ Ангеларий (Цветко Кръстески) (1911 - 1986), глава на Македонската православна църква
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 72-73.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.245
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.148-149.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.843.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| Населени места в Община Долнени | ||
|---|---|---|
| Долнени | Бело поле | Браилово | Вранче | Горно село | Гостиражни | Дъбяни | Дебреще | Десово | Долгаец | Дреновци | Дупячани | Жабяни | Житоше | Забърчани | Заполжани | Зързе | Костинци | Кошино | Кутлешево | Лажани | Локвени | Мало Мраморани | Маргари | Небрегово | Новоселани | Пещалево | Рилево | Ропотово | Сарандиново | Секирци | Сенокос | Слепче | Сливие | Средорек | Стровия | Църнилище
Исторически села: Барбарас |
||
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |