Мало Мраморани
| Мало Мраморани Мало Мраморани | |
| — село — | |
 | |
  Мало Мраморани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 873 m |
| Население | 93 души (1948 г.) |
| Пощенски код | 7504 |
| Телефонен код | 048 |
| Мало Мраморани в Общомедия | |
Мало Мраморани (на македонска литературна норма: Мало Мраморани) е село в община Долнени на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположено е в южното подножие на планината Бабуна на около 4 километра източно от общинския център Долнени.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Мало Мраморани е село в Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Мало Мраморани (Mramorani malo) е посочено като село с 11 домакинства 44 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Долно Мраморани е населявано от 55 жители българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долно Мраморани е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 14 къщи.[3]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Малко Мраморани (Malko-Mramorani) има 48 българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Мраморани е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5] След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Мало Мраморани
Богдан Иванчев (Йованчев, 1883 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 4 битолска дружина[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 72-73.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 864.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 305.
| |||||||||||
