Бронепалубни крайцери тип „Топаз“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бронепалубни крайцери тип „Топаз“
Topaze-class cruiser
Бронепалубният крайцер „Tопаз“
Флаг Великобритания
Клас и типБронепалубни крайцери от типа „Топаз“
Следващ типКрайцери скаути тип „Форуърд“
Предшестващ типБронепалубни крайцери тип „Пелорус“
ПодтиповеHMS Amethyst
ПроизводителКорабостроителници в Биркенхеад, Яроу, Нюкасъл, Великобритания
Планирани8
Построени4
В строеж1903 г. – 1905 г.
В строй1905 г. – 1921 г.
Отменени4
Утилизирани4
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост3048 t (нормална)
Дължина113,9 m
Дължина между перпендикулярите
109,7 m
Ширина12,9 m
Газене4,42 m
Броняна палубата: 20 – 51 mm;
щитове оръдия: 25 mm;
бойна рубка: 76 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
(„Аметист“ – 3 парни турбини);
10 водотръбни котли Laird-Normand или Reed, или Yarrow за „Аметист“
Мощност9800 – 10 200 к.с.
(7,3 – 7,6 МВт)
(„Аметист“ – 12 000 к.с., 8,95 МВт)
Движител2 гребни винта
(3 винта на „Аметист“)
Скорост21,75 възела
(40 km/h)
(„Аметист“: 22,5 възела, 41 km/h)
Далечина на
плаване
7000 мили на ход 10 възела
(„Аметист“ – 5500 мили на 10 възела);
Запас гориво: 750 t въглища
Екипаж296 души
Кръстен в чест на:Скъпоценния камък Топаз
Въоръжение
Артилерия12×1 102 mm;
8×1 47 mm
Торпедно
въоръжение
2×1 457 mm ТА[1]
Бронепалубни крайцери тип „Топаз“ в Общомедия

Tопаз (на английски: Topaze) са серия бронепалубни крайцери от 3-ти ранг на Британския Кралски флот, построени през 1900-те години на 20 век. Представляват развитие на крайцерите от типа „Пелорус“. Всички кораби имат имена на скъпоценни камъни. Серията кораби понякога се нарича и тип „Джем“ (на английски: Gem; на български: скъпоценен камък). Всичко от проекта са построени 4 единици: „Топаз“ (на английски: HMS Topaze), „Аметист“ (на английски: HMS Amethyst), „Даймънд“ (на английски: HMS Diamond) и „Сапфир“ (на английски: HMS Sapphire).

Крайцерът „Аметист“ става първият голям военен кораб с паротурбинна енергетична установка. Първоначално Кралският флот смята да построи още 4 крайцера от този тип, но впоследствие започва строежа на крайцери скаути. По този начин, крайцерите от типа „Топаз“ са последните бронепалубни крайцери 3-ти ранг в британския флот.

Проектиране[редактиране | редактиране на кода]

През април 1901 г. са поръчани 21½-22 възлови крайцера със съвършено нова конструкция, въоръжени с десет 4-ри дюймови оръдия (нов образец) и осем 3 фунтови противоминни оръдия. Скоростта на проекта не е избрана случайно, а целта е да се надмине немския тип „Газеле“[Бел. 1]. Контролерът на флота, контраадмирал Мей по-късно обяснява, че 6 дюймовите оръдия не са разглеждани, поради това, че са сметнати за по-мощни отколкото е необходимо, а следва да се увеличи броя оръдия (за да се увеличи вероятността да се уцели бърза и маневрена цел). Общият калибър на основната батарея (ГК) е избран за улесняване подаването на боеприпасите. При разглеждането на проекта, е оценено като желателно корабите да носят повече оръдия от ГК, отколкото имат „Газелите“[2].

Поставянето на новото въоръжение изисква по-голяма дължина и повече мощност. През май Директора на военноморското строителство моли за допълнителна водоизместимост и пространство, необходими за добавянето на 1200 к.с. към съществуващия проект. В края на май военноморския Съвет се среща отново и отново увеличава изискванията. Сега те искат 12 4 дюймови оръдия (от съществуващ модел, оказва се, че новото оръдие няма да е готово в необходимия срок), плюс всичките 3-фунтови и два 356 mm торпедни апарата. Дванадесетте 102 mm оръдия са с две повече, отколкото на немските кораби, но британският снаряд е по-лек от снаряда на 105 mm немско оръдие[3].

Котлите също трябва да са нови, с тънкостенни тръби с малък диаметър, за да се постигне скоростта от 21¾ възела. Защитата следва да съвпада с тази на типа „Пелорус“, нормалният запас въглища следва да е 300 дълги тона. Максималният запас, за да се достигне далечина на плаване от 5000 морски мили на 10 възела, по предварителни оценки, трябва да бъде 780 тона[4].

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Бронепалубният крайцер „Аметист“

На следващия ден след заседанието на Съвета на (28 май) Уилям Уайт оценява, че за да постигне по-високата скорост и по-голямото въоръжение новият крайцер следва да е с 30 фута по-дълъг и ще е необходима водоизместимост от минимум 3000 тона с мощност от 10 000 до 10 500 к.с. За да се подобри мореходността при тези промени увеличават височината на бака. Най-голямото изменение, след одобряването на проекта, е преминаването от 356 mm на 450 mm торпеда, с намаляване на запаса от тях на четири от пет[5].

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Главният калибър е от дванадесет 102 mm/40 (QF 4 inch Mk III) оръдия в единични установки[6]. Далечината на стрелба при тях е до 8200 m. Техния 25 фунтов снаряд (11,34 kg) се оказва недостатъчно мощен. През 1907 г. е разработен нов 31 фунтов (14,06 kg) снаряд. Боекомплектът е 2400 изстрела (200 снаряда на ствол)[7].

Бронирование[редактиране | редактиране на кода]

„Даймънд“

Броневата палуба се явява главната защита на крайцерите. Хоризонталният участък от палубата има дебелина 19 – 25 mm, скосовете спускащи се към бордовете имат дебелина 25 – 51 mm. Бойната рубка има дебелина на стените 76 mm. Щитовете на оръдията на главния калибър са с дебелина 25 mm[8].

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

„Топаз“, „Сапфир“ и „Даймънд“ са с по две парни машини с мощност около 10 000 индикаторни конски сили (7460 кВт) и развиват максимална скорост около 22 възела (40,7 км/ч). „Аметист“ е с парни турбини, ставайки първия кораб, по-голям от разрушител с такава силова установка. Той развива мощност от 12 000 к.с. и достига скорост 23 възела, макар максималното плаване на 10 възела при него да е по-малко, силовата установка е по-ефективна на висока скорост и по сравнение с братята му далечината на плаване при него при скорост от 20 възела е повече. „Топаз“ и „Даймънд“ носят 10 котли „Лейърд-Норман“ („Аметист“ – „Яроу“, „Сапфир“ – „Рид“).

Турбините на военните кораби[редактиране | редактиране на кода]

В британския флот са проведени обширни сравнителни изпитания на парни машини и турбини, на основата на сравняването на два еднотипни крайцера. Оказва се, че на ход до 15 възела разходът на гориво е по-нисък за машин, при над 15 за турбините[9].

Сравнение на различните типове енергетични установки на крайцерите[10]
Крайцер Скорост, възела Мощност к.с. Почасов разход на гориво[Бел. 2], фунта (дълги тона)
„Топаз“ (ПМ) „Аметист“ (ПТ) „Топаз“ „Аметист“ „Топаз“/ „Аметист“
Проектна мощност
(4-часови изпитания)
21,75 (22,10) 22,5 (23,63) 9800 (9862) 12 000 () 26 150 (11,67) / 24 412 (10,9)
Максимална продължителна скорост
(8-часови изпитания)
20,06 20,6 6689 15 451 (6,9) / 10 937 (4,9)
Средна скорост 18,1 18,2 4493 10 484 (4,8) / 8372 (3,74)
14 възела 14,1 14,0 2251 4640 (2,071) / 4750 (2,120)
10,0 възела 10,0 10,0 897 2296 (1,025) / 2893 (1,291)

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Име Заложен Спуснат на вода Влиза в строй
HMS Topaze (1903) 14 август 1902 г. 23 юли 1903 г. ноември 1904 г.
HMS Amethyst (1903) 7 януари 1903 г. 5 ноември 1903 г. 17 март 1905 г.
HMS Diamond (1904) 24 март 1903 г. 6 януари 1904 г. януари 1905 г.
HMS Sapphire (1904) 30 март 1903 г. 17 март 1904 г. 7 февруари 1905 г.[11]

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

ТТХ на крайцерите – ескадрени разузнавачи
Характеристики SMS Nymphe[12]
Германия
Пелорус[13]
 Великобритания
Топаз[8]
 Великобритания
Аметист[8]
 Великобритания
Патфайндър[14][15]
 Великобритания
Новик[16]
Военноморски флот на Русия Русия
SMS Hamburg[17]
Германия
SMS Lübeck[17]
Германия
Година на залагане 1898 1895 1902 1903 1903 1900 1902 1903
Година на влизане в строй 1901 1897 1904 1905 1905 1901 1904 1905
Размери, m (Д×Ш×Г) 105,1 ×12,2 ×5,44 95,55×11,13×3,7 113,9×12,2×4,4 113,9×12,2×4,4 116×11,77×3,96 110,1×12×5 111,1×13,3×5,61 111,1×13,3×5,40
Водоизместимост, t 2659 2169 3048 3048 2946 3080 3278 3265
Въоръжение 10 – 105 mm, ТА 2×1 – 450 mm 8 – 102 mm, 8 – 47 mm, ТА 2×1 – 356 mm 12 – 102 mm, 8 – 47 mm, ТА 2×1 – 450 mm 12 – 102 mm, 8 – 47 mm, ТА 2×1 – 450 mm 10 – 76,2 mm, 8 – 47 mm, ТА 2×1 – 450 mm 6 – 120 mm, 6 – 47 mm, ТА 5×1 – 380 mm 10 – 105 mm, 10 – 52 mm, ТА 2×1 – 45 mm 10 – 105 mm, 10 – 52 mm, ТА 2×1 – 45 mm
Брониране, mm Палуба – 20 – 25, скосове – 50, щитове оръдия: – 50, рубка – 80 Палуба – 20 – 51, щитове – 25, рубка – 76 Палуба – 20 – 51, щитове – 25, рубка – 76 Палуба – 20 – 51, щитове – 25, рубка – 76 Палуба – 16 – 37, пояс – 51, рубка – 76,2 Палуба – 30, скосове – 51, щитове – 25, рубка – 30 Палуба – 20 – 35, скосове – 50 – 80, щитове – 50, рубка – 100 Палуба – 20 – 35, скосове – 50 – 80, щитове – 50, рубка – 100
Силова установка, к.с. ПМ, 8000 ПМ, 7000 ПМ, 9800 ПТ, 12 000 ПМ, 16 500 ПМ, 17 000 ПМ, 10 000 ПТ, 11 500
Запас въглища нормален/пълен, t 380/560 254/523 305/762 305/762 /609 360/600 400/860 400/860
Далечина на плаване, морски мили 3570 при 10 възела ?5000 при 10 възела 5000[18](проектна)
?7000 при 10 възела
?5500 при 10 възела 3428 при 10 възела 4270 при 12 възела 3800 при 12 възела
Проектна скорост, възела 21,5 20 21¾ 22,5 25 25 22 22,5
Максимална скорост, възела 21,4 22,3 23,4 25,22 25,6 23,3 23,1

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Според други източници главният кораб на проекта – „Газеле“ е единичен кораб, а цялата серия се нарича тип „Нимфа“.
  2. Без общокорабните нужди и поддържане на допълнителни котли под пара.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички характеристики са приведени според Ненахов Ю. Ю. Указ. Соч. С. 193.
  2. Norman Friedman. British Cruisers of the Victorian Era. ISBN 978-1-59114-068-9.
  3. Norman Friedman. British Cruisers of the Victorian Era. ISBN 978-1-59114-068-9.
  4. Norman Friedman. British Cruisers of the Victorian Era. ISBN 978-1-59114-068-9.
  5. Norman Friedman. British Cruisers of the Victorian Era. ISBN 978-1-59114-068-9.
  6. Norman Friedman. British Cruisers of the Victorian Era. ISBN 978-1-59114-068-9.
  7. Norman Friedman. British Cruisers of the Victorian Era. ISBN 978-1-59114-068-9.
  8. а б в Conway’s 1860 – 1905 1980, с. 84.
  9. Jane’s Fighting Ships 1905 – 6 1970, с. 415.
  10. Jane’s Fighting Ships 1905 – 6 р. 415
  11. Всички данни за службата са приведени според Conway’s. Указ. соч. с. 84.
  12. Gröner_1_1982 127 – 128, с. 2.
  13. Victorian Era 2012, с. 874.
  14. Conway ATWFS 1906 – 1921 53, с. 2.
  15. Conway’s 1860 – 1905 1980, с. 85.
  16. Conway’s 1860 – 1905 1980, с. 196.
  17. а б Gröner_1_1982 129, с. 2.
  18. Victorian Era 2012, с. 556.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  • Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945 Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.
  • Norman Friedman. British Cruisers of the Victorian Era. Barnsley, South Yorkshire, UK, Seaforth, 2012. ISBN 978-1-59114-068-9.
  • Norman Friedman. British Destroyers From Earliest Days to the Second World War. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 2009. ISBN 978-1-59114-081-8.
  • Jane’s Fighting Ships 1905 – 6. A Reprint of the 1905/6 Edition of Fighting Ships. New York, ARCO PUBLISHING COMPANY, INC., 1970.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Джем““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​