Бронепалубни крайцери тип „Топаз“

Бронепалубни крайцери тип „Топаз“ Topaze-class cruiser
Бронепалубният крайцер „Tопаз“
Флаг	Великобритания
Клас и тип	Бронепалубни крайцери от типа „Топаз“
Следващ тип	Крайцери скаути тип „Форуърд“
Предшестващ тип	Бронепалубни крайцери тип „Пелорус“
Подтипове	„HMS Amethyst“
Производител	Корабостроителници в Биркенхеад, Яроу, Нюкасъл, Великобритания
Планирани	8
Построени	4
В строеж	1903 г. – 1905 г.
В строй	1905 г. – 1921 г.
Отменени	4
Утилизирани	4
Служба
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	3048 t (нормална)
Дължина	113,9 m
Дължина между перпендикулярите	109,7 m
Ширина	12,9 m
Газене	4,42 m
Броня	на палубата: 20 – 51 mm; щитове оръдия: 25 mm; бойна рубка: 76 mm
Задвижване	2 парни машини с тройно разширение; („Аметист“ – 3 парни турбини); 10 водотръбни котли Laird-Normand или Reed, или Yarrow за „Аметист“
Мощност	9800 – 10 200 к.с. (7,3 – 7,6 МВт) („Аметист“ – 12 000 к.с., 8,95 МВт)
Движител	2 гребни винта (3 винта на „Аметист“)
Скорост	21,75 възела (40 km/h) („Аметист“: 22,5 възела, 41 km/h)
Далечина на плаване	7000 мили на ход 10 възела („Аметист“ – 5500 мили на 10 възела); Запас гориво: 750 t въглища
Екипаж	296 души
Кръстен в чест на:	Скъпоценния камък Топаз
Въоръжение
Артилерия	12×1 102 mm; 8×1 47 mm
Торпедно въоръжение	2×1 457 mm ТА
Бронепалубни крайцери тип „Топаз“ в Общомедия

Tопаз (на английски: Topaze) са серия бронепалубни крайцери от 3-ти ранг на Британския Кралски флот, построени през 1900-те години на 20 век. Представляват развитие на крайцерите от типа „Пелорус“. Всички кораби имат имена на скъпоценни камъни. Серията кораби понякога се нарича и тип „Джем“ (на английски: Gem; на български: скъпоценен камък). Всичко от проекта са построени 4 единици: „Топаз“ (на английски: HMS Topaze), „Аметист“ (на английски: HMS Amethyst), „Даймънд“ (на английски: HMS Diamond) и „Сапфир“ (на английски: HMS Sapphire).

Крайцерът „Аметист“ става първият голям военен кораб с паротурбинна енергетична установка. Първоначално Кралският флот смята да построи още 4 крайцера от този тип, но впоследствие започва строежа на крайцери скаути. По този начин, крайцерите от типа „Топаз“ са последните бронепалубни крайцери 3-ти ранг в британския флот.

Проектиране

През април 1901 г. са поръчани 21½-22 възлови крайцера със съвършено нова конструкция, въоръжени с десет 4-ри дюймови оръдия (нов образец) и осем 3 фунтови противоминни оръдия. Скоростта на проекта не е избрана случайно, а целта е да се надмине немския тип „Газеле“. Контролерът на флота, контраадмирал Мей по-късно обяснява, че 6 дюймовите оръдия не са разглеждани, поради това, че са сметнати за по-мощни отколкото е необходимо, а следва да се увеличи броя оръдия (за да се увеличи вероятността да се уцели бърза и маневрена цел). Общият калибър на основната батарея (ГК) е избран за улесняване подаването на боеприпасите. При разглеждането на проекта, е оценено като желателно корабите да носят повече оръдия от ГК, отколкото имат „Газелите“.

Поставянето на новото въоръжение изисква по-голяма дължина и повече мощност. През май Директора на военноморското строителство моли за допълнителна водоизместимост и пространство, необходими за добавянето на 1200 к.с. към съществуващия проект. В края на май военноморския Съвет се среща отново и отново увеличава изискванията. Сега те искат 12 4 дюймови оръдия (от съществуващ модел, оказва се, че новото оръдие няма да е готово в необходимия срок), плюс всичките 3-фунтови и два 356 mm торпедни апарата. Дванадесетте 102 mm оръдия са с две повече, отколкото на немските кораби, но британският снаряд е по-лек от снаряда на 105 mm немско оръдие.

Котлите също трябва да са нови, с тънкостенни тръби с малък диаметър, за да се постигне скоростта от 21¾ възела. Защитата следва да съвпада с тази на типа „Пелорус“, нормалният запас въглища следва да е 300 дълги тона. Максималният запас, за да се достигне далечина на плаване от 5000 морски мили на 10 възела, по предварителни оценки, трябва да бъде 780 тона.

Конструкция

Бронепалубният крайцер „Аметист“

На следващия ден след заседанието на Съвета на (28 май) Уилям Уайт оценява, че за да постигне по-високата скорост и по-голямото въоръжение новият крайцер следва да е с 30 фута по-дълъг и ще е необходима водоизместимост от минимум 3000 тона с мощност от 10 000 до 10 500 к.с. За да се подобри мореходността при тези промени увеличават височината на бака. Най-голямото изменение, след одобряването на проекта, е преминаването от 356 mm на 450 mm торпеда, с намаляване на запаса от тях на четири от пет.

Въоръжение

Главният калибър е от дванадесет 102 mm/40 (QF 4 inch Mk III) оръдия в единични установки. Далечината на стрелба при тях е до 8200 m. Техния 25 фунтов снаряд (11,34 kg) се оказва недостатъчно мощен. През 1907 г. е разработен нов 31 фунтов (14,06 kg) снаряд. Боекомплектът е 2400 изстрела (200 снаряда на ствол).

Бронирование

„Даймънд“

Броневата палуба се явява главната защита на крайцерите. Хоризонталният участък от палубата има дебелина 19 – 25 mm, скосовете спускащи се към бордовете имат дебелина 25 – 51 mm. Бойната рубка има дебелина на стените 76 mm. Щитовете на оръдията на главния калибър са с дебелина 25 mm.

Силова установка

„Топаз“, „Сапфир“ и „Даймънд“ са с по две парни машини с мощност около 10 000 индикаторни конски сили (7460 кВт) и развиват максимална скорост около 22 възела (40,7 км/ч). „Аметист“ е с парни турбини, ставайки първия кораб, по-голям от разрушител с такава силова установка. Той развива мощност от 12 000 к.с. и достига скорост 23 възела, макар максималното плаване на 10 възела при него да е по-малко, силовата установка е по-ефективна на висока скорост и по сравнение с братята му далечината на плаване при него при скорост от 20 възела е повече. „Топаз“ и „Даймънд“ носят 10 котли „Лейърд-Норман“ („Аметист“ – „Яроу“, „Сапфир“ – „Рид“).

Турбините на военните кораби

В британския флот са проведени обширни сравнителни изпитания на парни машини и турбини, на основата на сравняването на два еднотипни крайцера. Оказва се, че на ход до 15 възела разходът на гориво е по-нисък за машин, при над 15 за турбините.

Сравнение на различните типове енергетични установки на крайцерите
Крайцер	Скорост, възела		Мощност к.с.		Почасов разход на гориво, фунта (дълги тона)
	„Топаз“ (ПМ)	„Аметист“ (ПТ)	„Топаз“	„Аметист“	„Топаз“/ „Аметист“
Проектна мощност (4-часови изпитания)	21,75 (22,10)	22,5 (23,63)	9800 (9862)	12 000 ()	26 150 (11,67) / 24 412 (10,9)
Максимална продължителна скорост (8-часови изпитания)	20,06	20,6	6689		15 451 (6,9) / 10 937 (4,9)
Средна скорост	18,1	18,2	4493		10 484 (4,8) / 8372 (3,74)
14 възела	14,1	14,0	2251		4640 (2,071) / 4750 (2,120)
10,0 възела	10,0	10,0	897		2296 (1,025) / 2893 (1,291)

История на службата

Име	Заложен	Спуснат на вода	Влиза в строй
HMS Topaze (1903)	14 август 1902 г.	23 юли 1903 г.	ноември 1904 г.
HMS Amethyst (1903)	7 януари 1903 г.	5 ноември 1903 г.	17 март 1905 г.
HMS Diamond (1904)	24 март 1903 г.	6 януари 1904 г.	януари 1905 г.
HMS Sapphire (1904)	30 март 1903 г.	17 март 1904 г.	7 февруари 1905 г.

Оценка на проекта

ТТХ на крайцерите – ескадрени разузнавачи
Характеристики	„SMS Nymphe“ Германия	„Пелорус“  Великобритания	„Топаз“  Великобритания	„Аметист“  Великобритания	„Патфайндър“  Великобритания	„Новик“ Русия	„SMS Hamburg“ Германия	„SMS Lübeck“ Германия
Година на залагане	1898	1895	1902	1903	1903	1900	1902	1903
Година на влизане в строй	1901	1897	1904	1905	1905	1901	1904	1905
Размери, m (Д×Ш×Г)	105,1 ×12,2 ×5,44	95,55×11,13×3,7	113,9×12,2×4,4	113,9×12,2×4,4	116×11,77×3,96	110,1×12×5	111,1×13,3×5,61	111,1×13,3×5,40
Водоизместимост, t	2659	2169	3048	3048	2946	3080	3278	3265
Въоръжение	10 – 105 mm, ТА 2×1 – 450 mm	8 – 102 mm, 8 – 47 mm, ТА 2×1 – 356 mm	12 – 102 mm, 8 – 47 mm, ТА 2×1 – 450 mm	12 – 102 mm, 8 – 47 mm, ТА 2×1 – 450 mm	10 – 76,2 mm, 8 – 47 mm, ТА 2×1 – 450 mm	6 – 120 mm, 6 – 47 mm, ТА 5×1 – 380 mm	10 – 105 mm, 10 – 52 mm, ТА 2×1 – 45 mm	10 – 105 mm, 10 – 52 mm, ТА 2×1 – 45 mm
Брониране, mm	Палуба – 20 – 25, скосове – 50, щитове оръдия: – 50, рубка – 80	Палуба – 20 – 51, щитове – 25, рубка – 76	Палуба – 20 – 51, щитове – 25, рубка – 76	Палуба – 20 – 51, щитове – 25, рубка – 76	Палуба – 16 – 37, пояс – 51, рубка – 76,2	Палуба – 30, скосове – 51, щитове – 25, рубка – 30	Палуба – 20 – 35, скосове – 50 – 80, щитове – 50, рубка – 100	Палуба – 20 – 35, скосове – 50 – 80, щитове – 50, рубка – 100
Силова установка, к.с.	ПМ, 8000	ПМ, 7000	ПМ, 9800	ПТ, 12 000	ПМ, 16 500	ПМ, 17 000	ПМ, 10 000	ПТ, 11 500
Запас въглища нормален/пълен, t	380/560	254/523	305/762	305/762	/609	360/600	400/860	400/860
Далечина на плаване, морски мили	3570 при 10 възела	?5000 при 10 възела	5000(проектна) ?7000 при 10 възела	?5500 при 10 възела		3428 при 10 възела	4270 при 12 възела	3800 при 12 възела
Проектна скорост, възела	21,5	20	21¾	22,5	25	25	22	22,5
Максимална скорост, възела	21,4		22,3	23,4	25,22	25,6	23,3	23,1

Литература

• Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
• Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
• Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
• Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945 Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.
• Norman Friedman. British Cruisers of the Victorian Era. Barnsley, South Yorkshire, UK, Seaforth, 2012. ISBN 978-1-59114-068-9.
• Norman Friedman. British Destroyers From Earliest Days to the Second World War. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 2009. ISBN 978-1-59114-081-8.
• Jane’s Fighting Ships 1905 – 6. A Reprint of the 1905/6 Edition of Fighting Ships. New York, ARCO PUBLISHING COMPANY, INC., 1970.

Външни препратки

• GEM 3 class cruisers (TOPAZE) (4, 1904 – 1905) ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно Бронепалубни крайцери тип „Топаз“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Джем““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​