Бронепалубни крайцери тип „Пелорус“
| Бронепалубни крайцери тип „Пелорус“ Pelorus-class cruiser | |
.jpg) Бронепалубният крайцер „Пелорус“ | |
| Флаг |  Великобритания |
|---|---|
| Клас и тип | Бронепалубни крайцери от типа „Пелорус“ |
| Следващ тип | Бронепалубни крайцери тип „Топаз“ |
| Предшестващ тип | Бронепалубни крайцери тип „Пърл“ |
| Производител | Корабостроителници в Ширнес, Яроу, Нюкасъл, Хъл, Чатъм и др. във Великобритания |
| Планирани | 11 |
| Построени | 11 |
| В строеж | 1896 г. – 1899 г. |
| В строй | 1899 г. – 1922 г. |
| Утилизирани | 10 |
| Загуби | 1 |
| Служба | |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 2169 t (пълна) („Пандора“, „Пайнир“ и „Психе“: 2235 t) |
| Дължина | 95,6 m |
| Дължина между перпендикулярите | 91,4 m |
| Ширина | 11,13 m |
| Газене | 4,88 m (5,9 m за „Пандора“, „Пайнир“ и „Психе“) |
| Броня | на палубата: 37 – 42 mm (по скосовете: 42 – 51 mm); щитове оръдия: 12,7 mm; бойна рубка: 76 mm |
| Задвижване | 2 парни машини с тройно разширение; 16 водотръбни котли Normand или Thornycroft, или Reed, или Blechynden |
| Мощност | 5000 к.с. (3,37 МВт) (7500 к.с. при форсирани машини) |
| Движител | 2 гребни винта |
| Скорост | 18,5 възела (34,3 km/h) |
| Далечина на плаване | Проектна: 6000 мили при ход 10 възела; Фактическа: 5000 мили при ход 10 възела; Запас гориво: 500 t въглища |
| Екипаж | 224 души |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 8×1 102 mm; 8×1 47 mm |
| Торпедно въоръжение | 2×1 457 mm ТА |
| Други | 3 картечници[1] |
| Бронепалубни крайцери тип „Пелорус“ в Общомедия | |
Пелорус (на английски: Pelorus) са серия бронепалубни крайцери от 3-ти ранг, на Британския Кралски флот построени през 1890-те години на 19 век. Явяват се развитие на крайцерите от типа „Пърл“, но с по-малки размери. Всичко от проекта са построени 11 единици: „Пелорус“ (на английски: HMS Pelorus), „Пандора“ (на английски: HMS Pandora), „Пегасус“ (на английски: HMS Pegasus), „Персеус“ (на английски: HMS Perseus), „Пектолус“ (на английски: HMS Pactolus), „Пайнир“ (на английски: HMS Pioneer), „Помон“ (на английски: HMS Pomone), „Прометеус“ (на английски: HMS Prometheus), „Прозерпин“ (на английски: HMS Proserpine), „Психе“ (на английски: HMS Psyche) и „Пюрамис“ (на английски: HMS Puramis). След тях флотът строи по-големите крайцери от типа „Топаз“.
Конструкция[редактиране | редактиране на кода]
Бронепалубните крайцери от типа „Пелорус“ с водоизместимост от 2135 дълги тона имат максималната скорост от 20 възела (37 км/ч). Болшинството от тях служат в отдалечените колонии, а не с главните сили на флота. Те са въоръжени с осем 4-дюймови (25 фунтови оръдия), осем 3 фунтови оръдия, три картечници, и два 18-дюймови (457-мм) торпедни апарата[2]. Корабите са лишени от двойно дъно, което вече става традиционно за крайцерите, което може да приведе до сериозни наводнения при всяко едно докосване на грунта, което нерядко се случва по време на службата в лошо изучени води[3].
Корпус[редактиране | редактиране на кода]
Най-сериозни изменения получава корпусът. Корабите стават по-дълги и тесни, което трябва да им позволи увеличаване на максималната скорост до 20 – 20,5 възела[4]. Проектантите, обаче, правят грешка с пропорциите на корпуса, като корабите се оказват неустойчиви и мокри: удълженият, невисок, полубак прорязва, а не се качва по вълната, осигурявайки надеждно заливане с вода на средната част на корпуса[4]. „Пандора“, „Пайнир“ и „Психе“ са по-големи, имайки водоизместимост от 2200 дълги тона и газене от 19½ фута (5,9 м)[5].
Брониране[редактиране | редактиране на кода]
Съществено е усилена защитата. Дебелината на бронираната палуба нараства с 12 – 18 мм, при това броневата палуба става по-висока и по-надеждно прикрива котлите, машините и димоходите[6].
Силова установка[редактиране | редактиране на кода]
Крайцерите имат бутални парни машини с тройно разширение и са снабдени с различни типове котли, като тяхно изпитание – „Помон“ и „Пектолус“ получават котли „Бленчиден“, „Пегасус“ и „Перамус“ – котли „Рид“, „Пелорус“ – котли „Норман“, „Пандора“, „Персеус“, „Пайнир“, „Прометеус“, „Психе“ и „Прозепин“ – „Торникрофт“. Независимо от типа, броят на котлите на всички крайцери е единакъв – 16. Машините могат да развият 7000 конски сили (5200 кВт) за ограничен период от време с принудителна тяга и 5000 конски сили (3700 кВт) при естествена тяга продължително[7]. Макар далечината на плаване да се разчита да нарастне до 6000 мили на 10 възела, по сравнение с 5000 за „Бархамите“, особено увеличение не се получава, но и това е добър показател за толкова неголям крайцер[8]. Проблемите с котелната и машинната установки водят до това, че в службата си скоростта на новите крайцери съставлява 16 – 17 възела, което е малко за 0-те години на XX век[6].
История на службата[редактиране | редактиране на кода]
| Име | Заложен | Спуснат на вода | Влиза в строй |
|---|---|---|---|
| HMS Pandora | - | 17 януари 1900 г. | 1901 г. |
| HMS Pelorus | май 1895 г. | 15 декември 1896 г. | 1897 г. |
| HMS Pegasus | май 1896 г. | 4 март 1897 г. | 1899 г. |
| HMS Perseus | май 1896 г. | 15 юли 1897 г. | 1901 г. |
| HMS Pactolus | май 1896 г. | 21 декември 1896 г. | септември 1896 г. |
| HMS Pioneer | декември 1897 г. | 28 юли 1899 г. | 1901 г. |
| HMS Pomone | 21 декември 1896 г. | 25 ноември 1897 г. | май 1899 г. |
| HMS Prometheus | - | 20 октомври 1898 г. | - |
| HMS Pyramus | май 1896 г. | 15 май 1897 г. | 1900 г. |
| HMS Psyche | ноември 1897 г. | 19 юли 1898 г. | 31 март 1900 г. |
| HMS Proserpine | март 1896 г. | 5 декември 1896 г. | 1899 г.[9] |
Службата на тези крайцери се оказва доста къса. Още през 1904 г. тези сравнително наскоро построени крайцери започват да се изваждат в резерва. По време на „чистката“ на флота от безполезни кораби, през 1910 г., крайцерите с неудачните котли „Бленчиден“ са извадени от бойните списъци на флота. „Помон“ става несамоходен учебен кораб, а „Пектоус“ база за подводници.
Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]
Проектът е разчетен за възможността да унищожи преоборудован „търговец“.
По съвокупните си признаци това са най-лошите крайцери в Кралския флот.
Единственото положително качество на тези крайцери е тяхната ниска цена – 150 хил. фунта стерлинги.
| ТТХ на малки бронепалубни крайцери | ||||||||||
| Характеристики | „Газеле“[10]
|
„Пелорус“[2]
|
„Новик“[11]
|
„Д’Естре“[12]
| ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Година на залагане | 1897 | 1895 | 1900 | 1897 | ||||||
| Година на влизане в строй | 1900 | 1897 | 1901 | 1899 | ||||||
| Размери, м (Д×Ш×Г) | 105,0 ×11,8 ×4,84 | 95,55×11,13×3,7 | 110,1×12×5 | 95×12×5,39 | ||||||
| Водоизместимост, т | 2643 | 2169 | 3080 | 2428 | ||||||
| Въоръжение | 10 – 10,5-см, ТА 2×1 – 45-см | 8 – 102-мм, 8 – 47-мм, ТА 2×1 – 356-мм | 6 – 120-мм, 6 – 47-мм, ТА 5×1 – 380-мм | 2 – 138-мм, 4 – 100-мм, 8 – 47-мм | ||||||
| Брониране, мм | Палуба – 20 – 25, скосове – 50, щитове – 50, рубка – 80 | Палуба – 20 – 51, щитове – 25, рубка – 76 | Палуба – 30, скосове – 51, щитове – 25, рубка – 30 | Палуба – 20 – 45, рубка – 100 | ||||||
| Енергетична установка, к.с. | ПМ, 6000 | ПМ, 7000 | ПМ, 17 000 | ПМ, 8500 | ||||||
| Запас въглища нормален/пълен, т | 300/625 | 254/523 | 360/600 | /480 | ||||||
| Далечина на плаване, морски мили | 3570 на 10 възела | 5000 на 10 възела | 3428 на 10 възела | 3200 на 10 възела | ||||||
| Проектна скорост, възела | 19,5 | 20 | 25 | 20,5 | ||||||
| Максимална скорост, възела | 20,2 | 25,6 | ||||||||
Прекалено големи, за да бъдат канонерки, те са малко подходящи за борбата с рейдерите, нито по скорост, нито по въоръжение, още в момента на тяхното създаване.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Всички характеристики са приведени според Ненахов Ю. Ю. Указ. Соч. С. 188.
- ↑ а б Victorian Era 2012, с. 874.
- ↑ Крейсера 2015, с. 90.
- ↑ а б Крейсера 2015, с. 89.
- ↑ Jane’s Fighting Ships 1905 – 6 р. 72
- ↑ а б Крейсера 2015, с. 87.
- ↑ Крейсера 2015, с. 88 – 89.
- ↑ Victorian Era 2012, с. 498.
- ↑ Всички данни за службата са приведени според Conway’s. Указ. соч. с. 83.
- ↑ Gröner_1_1982 127 – 128, с. 2.
- ↑ Conway’s 1860 – 1905 1980, с. 196.
- ↑ Conway’s 1860 – 1905 1980, с. 110.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Лисицын Ф.В. Крейсера Первой мировой. М., Яуза, ЭКСМО, 2015, 448 с. ISBN 978-5-699-84344-2.
- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
- Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote (нем.). – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.
- Norman Friedman. British Cruisers of the Victorian Era. Barnsley, South Yorkshire, UK, Seaforth, 2012. ISBN 978-1-59114-068-9.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- PELORUS 3 class cruisers (11, 1897 – 1901) ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Бронепалубни крайцери тип „Пелорус“
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Пелорус““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| |||||||||||||||||||||||
