Пегасус (бронепалубен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Пегасус“
HMS Pegasus
Бронепалубният крайцер „Пегасус“
Флаг Великобритания
Клас и типБронепалубен крайцер от типа „Пелорус“
ПроизводителPalmers Shipbuilding and Iron Company, Яроу, Великобритания
Служба
Поръчан1893 г.
Заложенмай 1896 г.
Спуснат на вода4 март 1897 г.
Влиза в строй17 януари 1899 г.
Потъналпотопен на 20 септември 1914 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост2169 t (пълна)
Дължина95,6 m
Дължина между перпендикулярите
91,4 m
Ширина11,13 m
Газене4,88 m
Броняна палубата: 37 – 42 mm
(по скосовете: 42 – 51 mm);
щитове оръдия: 12,7 mm;
бойна рубка: 76 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
16 водотръбни котли Reed
Мощност5000 к.с. (3,37 МВт)
(7500 к.с. при форсирани машини)
Движител2 гребни винта
Скорост18,5 възела
(34,3 km/h)
Далечина на
плаване
Проектна:
6000 мили при ход 10 възела;
Фактическа:
5000 мили при ход 10 възела;
Запас гориво: 500 t въглища
Екипаж224 души
Кръстен в чест на:Пегас
Въоръжение
Артилерия8×1 102 mm;
8×1 47 mm
Торпедно
въоръжение
2×1 457 mm ТА
Други3 картечници[1]
„Пегасус“ в Общомедия

Пегасус (на английски: HMS Pegasus) e британски бронепалубен крайцер 3-ти ранг, на Британския Кралски флот от типа „Пелорус“.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Поръчан за Кралския военноморски флот през 1893 г. съгласно програмата „Спенсър“. Строителството започва май 1896 г. на стапелите на „Палмерс Шипбилдинг“ в Яроу, на вода крайцера е спуснат на 4 март 1897 г., в състава на флота влиза на 17 януари 1899 г. По времето на своята служба извършва пътувания в Средиземноморието, Австралия, Китай и колониите в Африка. През 1906 г. посещава нос Добра Надежда.

Битката при Занзибар (1914)[редактиране | редактиране на кода]

Спасителен пояс на „Пегасус“

На 20 септември 1914 г. „Пегасус“ акостира в пристанището на Занзибар за попълване на припасите и ремонт на двигателите, вследствие на което е принуден да напусне ескадрата на контраадмирал Херберт Кинг-Хол, в която влизат крайцеритеХиацинт“ и „Астрея“. Лекомислието на екипажа позволява на немския крайцер „Кьонигсберг“, който внезапно атакува англичаните. По кораба са произведени над двеста изстрела в течение на 8 минути и командирът на кораба Джон Инглис панически е принуден да свали флага, за да избегне по-натататъшно кръвопролитие. В боя са убити 38 и ранени 55 души. На следващия ден корабът потъва, а оцелелите са спасени от корабите „Гаскон“ и „Клан Макре“. Впоследствие още един крайцер от типа „Пелорус“, HMAS Pioneer (1899), участва в операцията по унищожаването на „Кьонигсберг“.

След потъването[редактиране | редактиране на кода]

4-дюймово оръдие на „Пегасус“

Шест от осемте оръдия на главния калибър на крайцера са спасени: две от тях, кръстени „Пеги III“ и „Пеги IV“, участват в сухопътни сражения до 1916 г., още две остават на Занзибар, едно е поставено на борда на монитора „Уинифред“ и едно остава в Момбаса, където сега е експонат в музея на Форт Джесус. 24 от загиналите моряци са погребани в братска могила на остров Грейв, още 14 са погребани на градското гробище на Занзибар (впоследствие костите им са пренесени във военното гробище на Дар ес-Салаам). През 1955 г. палубата на кораба е успешно извадена от водата и предадена за скрап, но останките на корпуса са све още под водата[2][3][4].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички характеристики са приведени според Ненахов Ю. Ю. Указ. Соч. С. 188.
  2. Zanzibar and the Loss of HMS Pegasus // Zanzibar.net. Архивиран от оригинала на 2012-10-16. Посетен на 15 юли 2011.
  3. Patience, Kevin. Shipwrecks and salvage on the East African coast. Kevin Patience, 2006.[неработеща препратка]
  4. Patience, Kevin. Königsberg: a German East African raider. Kevin Patience, 1997.[неработеща препратка]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Лисицын Ф.В. Крейсера Первой мировой. М., Яуза, ЭКСМО, 2015, 448 с. ISBN 978-5-699-84344-2.
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
  • Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote (нем.). – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.
  • Norman Friedman. British Cruisers of the Victorian Era. Barnsley, South Yorkshire, UK, Seaforth, 2012. ISBN 978-1-59114-068-9.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Pegasus (1897) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​