Бронепалубни крайцери тип „Бристъл“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Бристъл.

Бронепалубни крайцери тип „Бристъл“
Town-class cruiser (1910)
Бронепалубният крайцер „Бристъл“
Флаг Великобритания
Клас и типБронепалубни крайцери от типа „Бристъл“
Следващ типБронепалубни крайцери тип „Уеймът“
Предшестващ типКрайцери скаути тип „Актив“
ПроизводителJohn Brown & Company в Клайдербанк,и др., Великобритания
Планирани5
Построени5
В строеж1909 г. – 1910 г.
В строй1910 г. – 1927 г.
Утилизирани5
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост4900 t (нормална);
5400 t (пълна)
Дължина138,1 m
Ширина14,31 m
Газене4,72 m
Броняна палубата: 19 – 51 mm;
щитове оръдия: 102 mm;
на бойната рубка: 76 mm
Задвижване2 парни турбини Brown-Curtis
(всички останали 4 парни турбини Parsons);
12 водотръбни котли Yarrow
Мощност22 000 к.с. (16,2 МВт)
Движител2 гребни винта
4 гребни винта при всички останали
Скорост25 възела
(46,3 km/h)
Далечина на
плаване
5070 мили на ход 16 възела;
Запас гориво: 1350 t въглища и 250 t нефт
Екипаж480 души
Кръстен в чест на:графството и града Бристъл
Въоръжение
Артилерия2×1 152 mm;
10×1 102 mm;
4×1 47 mm
Торпедно
въоръжение
2×1 457 mm ТА[1]

Бристъл (на английски: Bristol) са серия бронепалубни крайцери на Британския Кралски флот, построени преди избухването на Първата световна война. Представляват преходен тип от бронепалубните към леките крайцери. Всички кораби носят имена на градове (на английски: Town), от където идва и името на основния тип. Всичко от този проект са построени 5 единици: „Бристъл“ (на английски: HMS Bristol), „Глазгоу“ (на английски: HMS Glasgow), „Глостър“ (на английски: HMS Gloucester), „Ливърпул“ (на английски: HMS Liverpool) и „Нюкасъл“ (на английски: HMS Newcastle). Заложени са като „защитници на търговията“ (на английски: Trade protection cruisers). Тяхна подобрена версия са крайцерите от типа „Уеймът“.

История на проекта[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 20 век в Кралския флот възниква потребност от крайцери, които са снабдени с турбини и можещи както да взаимодействат с главните сили на флота, така и да пазят морските комуникации. При това германският флот, смятан за главен вероятен противник, активно се занимава със строителството на средни по размери, добре въоръжени и бързоходни крайцери. Британските бронепалубни крайцери от по-старите проекти са твърде бавни за да се мерят с тях, а крайцерите скаути са лошо въоръжени и защитени.

Крайцерите тип „Бристъл“. Схема на артилерията и бронирането.

След неуспеха с крайцерите скаути, реформатора на британския флот адмирал Джон Арбетнот Фишър предлага за целите на разузнаването да се използват големи разрушители, построени по образец на „Суйфт“. Но подобно решение оставя британските комуникации без защитата на съвременни крайцери. За това е решено да се построят турбинни бронепалубни крайцери от 2-ри ранг преди всичко за защита на търговията по море.[1]

Изходният проект за океански защитник на търговията е на основа на крайцерите скаути от типа „Бодицея“, но с увеличени размери спрямо прототипа. Но планираното въоръжение от 12 102 mm оръдия изглеждат твърде слаби на флота, още повече, че те остъпват на немските 105 mm оръдия по всички показатели и са без каквато и да е защита на оръдейните разчети. За това е предложено да се поставят, на носа и кърмата, 152 mm оръдия и всички те да са зад бронирани щитове. Това води до увеличаване на водоизместимостта.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Крайцери тип „Бристъл“[1]
Представител HMS Bristol HMS Glasgow HMS Gloucester HMS Liverpool HMS Newcastle
Заложен 23 март 1909 25 март 1909 15 април 1909 17 февруари 1909 14 април 1909
Спуснат на вода 23 февруари 1910 30 септември 1909 28 октомври 1909 30 октомври 1909 25 ноември 1909
Влязъл в строй декември 1910 септември 1910 октомври 1910 октомври 1910 год септември 1910
Съдба предаден за скрап май 1921 предаден за скрап април 1927 предаден за скрап май 1921 предаден за скрап май 1921 предаден за скрап май 1921

„Бристъл“[редактиране | редактиране на кода]

„Бристъл“ е построен в корабостроителницата на компаниятаДжон Браун“ (на английски: John Brown & Company) в Клайдбанк. Веднага след влизането си в строй той влиза в състава на Гранд Флийт. На 22 декември 1912 г. засяда на плитчина в залива Плимът Саунд. В началото на Първата световна война е изпратен в Южния Атлантик за участие в унищожаването на ескадрата на адмирал Шпее, но не успява да стигне навреме за сражението при Фолкландските острови. На 8 декември 1914 г. пленява в района на Фолкландите германският транспорт „Македония“. До края на 1914 г. остава в южноамерикански води, участвайки в издирването на немския крайцер SMS Dresden („Дрезден“). В началото на 1915 г. е изпратен в Средиземно море. В периода 1916 – 1917 г. действа в Адриатическо море. Връща се в Южния Атлантик през 1918 г. През юни 1919 г. е изваден в резерва и изпратен в Портсмът. През май 1920 г. „Бристъл“ е изключен от списъците на флота.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921. – London: Conway Maritime Press Ltd, 1986. – P. 51. – ISBN 0-85177-245-5.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007. ISBN 978-985-13-8619-8.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921. London, Conway Maritime Press Ltd, 1986. ISBN 0-85177-245-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Бристоль““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​