Гайтаниновци
Гайтаниновци са жителите на село Гайтаниново, България. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Гайтаниново[редактиране | редактиране на кода]
А — Б — В — Г — Д – Е — Ж — З — И — Й – К — Л — М — Н — О – П — Р — С — Т — У – Ф — Х — Ц — Ч — Ш – Щ — Ю — Я
А[редактиране | редактиране на кода]
Андон Жостов (1842 – 1903), български просветен и духовен деец
В[редактиране | редактиране на кода]
- Васил Иванов, завършил естествени науки в Одеса в 1888 г.[1]
- Васил Хаджипетров (1871 – 1933), български революционер и просветен деец
- Владимир Мавродиев (1890 – 1977), български съдия
- Вълко Стоянов (около 1840 – ?), български революционер, опълченец
- Вълчо Сарафов (1877 – 1901), български революционер, деец на ВМОК
- Вълчо Япата, български хайдутин
Г[редактиране | редактиране на кода]
- Георги Капзималя, кмет на Гайтаниново във втората половина на XIX век[2]
- Георги Стойков (1860 - 1935), български юрист
- Григор Колчаков, български учител в Гумендже около 1870 година[3]
Д[редактиране | редактиране на кода]
- Димитър Жостов (1868 – 1935), български военен деец, генерал
- Димитър Имандиев, български революционер, четник при Филип Цветанов
- Димитър Мавродиев (1853 – 1935), български просветен деец и революционер
И[редактиране | редактиране на кода]
- Иван Божилов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[4]
- Иван Мишев (р. 1954), български поет
- Иван Стойков (1866 – 1925), български военен деец, генерал
- Илия Гадромов (1863 – 1933), български просветен деец
К[редактиране | редактиране на кода]
- Константин Жостов (1867 – 1916), български военен деец, генерал
- Коста Сарафов (1836 – 1911), български общественик
- Костадин Кюлюмов (1925 – 1998), български писател и сценарист
- Кочо Мавродиев (1860 – 1913), български просветен деец
- Крум Прокопов (1870 – 1950), просветен и революционен деец
М[редактиране | редактиране на кода]
- Мито Кюлюмов, български революционер, четник при Филип Цветанов
Н[редактиране | редактиране на кода]
- Никола Падарев (1842 – ?), български просветен деец
- Никола Падарев (1875 – 1949), български юрист и политик
- Никола Петров Аврамов (1907 – ?), български просветен деец
- Никола Спасов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[5]
П[редактиране | редактиране на кода]
- Петко Каратодоров, български революционер, четник при Филип Цветанов
- Петър Гювделиев, български революционер, четник при Филип Цветанов
- Петър Мавродиев (Чернев) (около 1865 – ?), български лекар и учител
- Петър Сарафов (1842 – 1915), български учител
С[редактиране | редактиране на кода]
- Спас Жостов (1881 – 1925), български военен деец
- Спас Прокопов (1842 – 1917), просветен и църковен деец
- Стефан Михайлов (1867 – 1925), български военен деец
- Стойчо Китанов (1926 – 1991), български военен, полковник, погребан с почести след пенсиониране като заместник-началник на ВНВУ „Васил Левски“ – Велико Търново
Ф[редактиране | редактиране на кода]
- Филип Цветанов (Филип войвода, около 1845 – 1895), български революционер, опълченец
Починали в Гайтаниново[редактиране | редактиране на кода]
- Вълчо Сарафов (1877 – 1901), български революционер, деец на ВМОК
- Илия Гадромов (1863 – 1933), български просветен деец
Свързани с Гайтаниново[редактиране | редактиране на кода]
- Благой Мавров (1897 – 1967), български педагог, лексикограф, художник, по произход от Гайтаниново
- Борис Сарафов (1872 – 1907), български революционер, деец на ВМОК и ВМОРО, по произход от Гайтаниново
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
- ↑ Из спомените на Спас Прокопов // Литературен алманах „Струма“. София, „Народна младеж“, 1984. с. 170.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 347.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
