Гайтаниновци

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Гайтаниновци са жителите на село Гайтаниново, България. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Гайтаниново[редактиране | редактиране на кода]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


А[редактиране | редактиране на кода]

Андон Жостов

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Капзималя, кмет на Гайтаниново във втората половина на XIX век[2]
  • Георги Стойков (1860 - 1935), български юрист
  • Григор Колчаков, български учител в Гумендже около 1870 година[3]

Д[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

Иван Стойков

К[редактиране | редактиране на кода]

Кочо Мавродиев

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

  • Петко Каратодоров, български революционер, четник при Филип Цветанов
  • Петър Гювделиев, български революционер, четник при Филип Цветанов
  • Петър Мавродиев (Чернев) (около 1865 – ?), български лекар и учител
  • Петър Сарафов (1842 – 1915), български учител

С[редактиране | редактиране на кода]

  • Спас Жостов (1881 – 1925), български военен деец
  • Спас Прокопов (1842 – 1917), просветен и църковен деец
  • Стефан Михайлов (1867 – 1925), български военен деец
  • Стойчо Китанов (1926 – 1991), български военен, полковник, погребан с почести след пенсиониране като заместник-началник на ВНВУ „Васил Левски“ – Велико Търново

Ф[редактиране | редактиране на кода]

  • Филип Цветанов (Филип войвода, около 1845 – 1895), български революционер, опълченец

Починали в Гайтаниново[редактиране | редактиране на кода]

Свързани с Гайтаниново[редактиране | редактиране на кода]

  • Благой Мавров (1897 – 1967), български педагог, лексикограф, художник, по произход от Гайтаниново
  • Борис Сарафов (1872 – 1907), български революционер, деец на ВМОК и ВМОРО, по произход от Гайтаниново

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  2. Из спомените на Спас Прокопов // Литературен алманах „Струма“. София, „Народна младеж“, 1984. с. 170.
  3. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 347.
  4. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.
  5. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.