Беровчани
Беровчани (единствено число беровчанин, беровчанка, на македонска литературна норма: Беровчани) са жителите на град Берово, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Берово[редактиране | редактиране на кода]
А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й – К – Л – М – Н – О – П – Р – С – Т – У – Ф – Х – Ц – Ч – Ш – Щ – Ю – Я
А[редактиране | редактиране на кода]
Асен Марчинков, български революционер и просветен деец- Аце Бетински (? - 1915), български революционер
- Аце Голчов, български революционер, участвал в Четническата акцията на Македонския комитет в 1895 година с чета от 20 души, действаща в Паланечко[2]
Андрей Токарев (р. 1935), архитект и политик от Социалистическа Северна Македония- Арсо Даскала, български революционер, деец на ВМОРО или ВМОК, жив към 1918 г.[3]
- Атанас Стоицов Арменов (1868 - след 1943), български революционер, ятак и куриер на ВМРО; осъден в 1921 година на 2 години и половина затвор, които излежава в Пожаревац; на 13 април 1943 година като жител на Берово подава молба за българска народна пенсия,[4] в която пише, че е помагал „с хлеб писма и пр. българските чети, които се бориха против сръбското робство“; молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[5]
В[редактиране | редактиране на кода]
- В. Димитров, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[6]
- Васил Ролев, Иван Рапов Ацев, Петър Шуманов, Иван Дуов, Ванчо Петовски, Васил Рунтев, Ефрем Поптраянов, дейци на ВМРО[7]
- Васе Скендерски (? – 1908), български революционер, войвода на ВМОРО
- Васил Чочов (1862 – 1899), български революционер от ВМОРО
- Веселин Икономов, български революционер
- Владо (Владимир) Атанасов Биляров (1885 – 1923), деец на ВМРО, починал в Кочериново[8]
Г[редактиране | редактиране на кода]
- Гаврил Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Димитров Кутруля[9]
- Гаврил Ралупов (1868 – след 1943), български революционер
Глигорие Дракалович, сръбски политик- Георги Беровски (? – 1868), свещеник в Берово между 1840 – 1860 година, баща на Димитър Попгеоргиев и свещеник Иван Беровски[10]
- Георги Гоцев, български просветен деец
Д[редактиране | редактиране на кода]
- Димитър Ацев (1893 – 1923), български политик, комунист
- Димитър Икономов (1828 – 1912), български революционер и духовен деец
- Димитър Ковачев (1870 – 1945), български политик, кмет на Кюстендил (1921 – 1922)
- Димитър Попгеоргиев (1840 – 1907), български революционер
Е[редактиране | редактиране на кода]
- Евтим Костадиев (Костандиев[11]), войвода на ВМОК, действал с четата си в Малешево и Пиянец по време на Горноджумайското въстание[12]
- Ефрем Белдедов, български общественик
И[редактиране | редактиране на кода]
- Иван Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Димитров Кутруля[13] и на Симеон Молеров[14][15]
- Иван Ацев, български революционер от ВМОРО, четник на Симеон Молеров[16]
- Иван Биковски, деец на ВМОРО
- Иван Ильов Марков (около 1849 – 1933), български революционер
- Илия Танев, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година[17]
- Иван Станков Пашалията (1850 – ?), български революционер, войвода на ВМОК, македоно-одрински опълченец
- Ильо войвода (1805 – 1898), български хайдутин и революционер; негови четници от Берово са и синовете му Иван и Никола, както и Христо Марков[18]
К[редактиране | редактиране на кода]
Каменчо Георгов (1940 – 2005), политик от Социалистическа република Македония- Константин Попгеоргиев (Костадин) (ок. 1840 – ?), български революционер
- Коте Голчев (1862 – ?), български хайдутин и революционер
М[редактиране | редактиране на кода]
- Мария Попгеоргиева (? - 1916), българска хайдутка, сестра на Ильо войвода
- Милан Марковски (1895 – 1961), просветен деец
- Мите Умленски (1879 – 1915), малешевски войвода на ВМОРО
Н[редактиране | редактиране на кода]
- Никица Клинчарски (р. 1957), футболист и треньор от Северна Македония
- Никола Дерменджиев, български революционер федералист
- Никола Малешевски (1852 – 1935), български революционер
П[редактиране | редактиране на кода]
- Павел Бетински, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[19]
- Павел Дудуков (? – 1914), български революционер
- Пано Стоянов, български революционер, четник на Христо Македонски[20]
- Петко Колев (1794 – 1844), български просветен деец[21]
- Петър Янев, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[22]
С[редактиране | редактиране на кода]
- Станимир Беровски (1872 – 1945), български политик
- Стоян Гълъбов (1823 – 1893), български духовник и просветен деец
- Сузана Секуловска (р. 1973), северномакедонска учителка и политик
Х[редактиране | редактиране на кода]
- Христо Кацарев, български революционер, войвода на винишката чета в 1904 година.[23]
- Христо Попвасилев (1874 – ?), български революционер
Македоно-одрински опълченци от Берово[редактиране | редактиране на кода]
- Арсо Алексов, 27-годишен, земеделец, четата на Дончо Златков, 15 щипска дружина[24]
- Атанас Алексов, 40 (45)-годишен, дюлгерин, IV отделение, 2 рота на Кюстендилската дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[25]
- Иван Ефтимов Цветков, 20-годишен, 3 рота на 3 Солунска дружина.[26] Носител на орден „За храброст“ IV степен от Първата световна война.[27]
- Спиро Алексов, работник, 3 рота на 3 солунска дружина[28]
- Спиро Георгиев, 36(37)-годишен, висше образование, македоно-одрински опълченец, инженерно техническа част на МОО, нестроева рота на 11 серска дружина, носител на орден „Св. Александър“ IV степен[29]
- Христо Биляров, нестроева рота на 3 солунска дружина[30]
Починали в Берово[редактиране | редактиране на кода]
- Александър Караманов (1927 – 1944), поет, комунистически партизанин
- Георги Александров Стайков (1914 – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[31]
- Глигорие Джорджевич (? – 1906), сръбски четнически деец
- Джордже Филипович Бърка (? – 1906), сръбски четнически деец
- Джура Иванишевич (? – 1906), сръбски четнически войвода
- Милорад Михайлович (? – 1906), сръбски четнически деец
- Петър Кацарев (? – 1906), сръбски четнически войвода
- Тодор Божидарац (? – 1906), сръбски четнически деец
Други[редактиране | редактиране на кода]
- Спасе Малешли, български революционер, заловен в 1897 година и към 1904 година все още е в Серския затвор[32]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 35.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 35.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 36.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 714 – 715.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 49.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 192.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 160.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 82.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 48.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 30.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 31.
- ↑ Попстоилов, Антон. Петко Колев. Вестник „Новини“, брой 19, год. IV, стр. 2-3, Цариград, 23 октомври 1893 год.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 75.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 17.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 18.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 255.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 594
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 19 – 20.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 167.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 85.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 42
- ↑ Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 392.
