Маловищани
Маловищани (на македонска литературна норма: Маловиштани) са жителите на арумънската (влашка) паланка Маловище, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Маловище[редактиране | редактиране на кода]
А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я
А[редактиране | редактиране на кода]
Александру Папакостя (1884 – 1925), румънски икономист и политолог
Г[редактиране | редактиране на кода]
-
Гаки Трифон Чомо (1837 - 1916), български търговец от арумънски произход,[1] станал като Гаки Трифонов един от софийските първенци от преди Освобождението и след него.[2][3] 
Георгиос Мулас (? - 1905), деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[4]-
Георги Чупона (1930 – 2009), математик, академик - Гушу Папакостя (1853 – 1912), румънски просветен деец
Д[редактиране | редактиране на кода]
- Дору Белимаче (1910 – 1938), арумънски терорист на Желязната гвардия
З[редактиране | редактиране на кода]
- Зографка Димитрова Наумова (14 февруари 1914 - ?), завършил в 1942 година богословие в Софийския университет[5]
К[редактиране | редактиране на кода]
- Константин Белимаче (1848 – 1934), арумънски писател
-
Константин Р. Костич (6 юни 1879 - 9 декември 1934, Панчево), сръбски военен, полковник[6]
Н[редактиране | редактиране на кода]
- Николае Вело (1882 – 1924), румънски поет
- Николаос Филипидис, гръцки революционер
С[редактиране | редактиране на кода]
- Симеон Чюмандра, румънски духовник, архимандрит
- Спиро Палигора (1855 - 1919), български търговец[7]
- Стефан Барджик (? – 1903), войвода на ВМОРО
- Стефан Нанов, български общественик
Т[редактиране | редактиране на кода]
- Ташко Георгиев Трифонов (1872 - ?), завършил естествени науки в Женевския университет в 1892 година и медицина в Лиежкия в 1899 година[8]
- Ташко Х. Голи, български революционер от ВМОРО, четник на Александър Кошка[9]
- Ташко Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Запрянов[10]
Х[редактиране | редактиране на кода]
- Христо Атанасов, български опълченец, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[11]
Ч[редактиране | редактиране на кода]
- Чезар Папакостя (1886 – 1936), румънски писател и преводач
Я[редактиране | редактиране на кода]
-
Янко Мариовски (? – 1944), югославски партизанин
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Парцел 44 // София помни. Посетен на 17 март 2016.
- ↑ Булевард Витоша - родното Шанз-Елизе // vestnikstroitel.bg. Посетен на 1 януари 2024.
- ↑ Тодораки Пешев е първият избран кмет на столицата // vestnikstroitel.bg. Посетен на 1 януари 2024.
- ↑ Μούλας Γεώργιος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
- ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 190.
- ↑ Српски биографски речник, том 5.[неработеща препратка]
- ↑ Парцел 50 // София помни. Посетен на 10 април 2016.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
