Ганчо Савов
| Ганчо Савов | |
| български писател, преводач и публицист | |
| Роден |
25 октомври 1930 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Научна дейност | |
| Област | Филология |
| Работил в | Великотърновски университет |
Ганчо Савов е български писател, учен, преводач и публицист.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ганчо Савов е роден на 25 октомври 1930 г. в Дряново.[1] Завършва гимназия в Белград, получава висшето си образование по филология в университетите на Загреб, Сараево и Любляна.[2] Работи в български издателства и периодични издания, както и в БАН. През 1974 е осъден на 18 години затвор по скалъпени обвинения в държавна измяна (шпионаж в полза на Югославия) и идеологическа диверсия. Излежава 11 години от присъдата си и е освободен през 1985 г. До 1989 г. не му е разрешено да работи по специалността си и да публикува. Принуден е да се препитава като работник. Негови приятели поемат риска да публикуват някои от произведенията му под различни псевдоними. След 1989 е реабилитиран с определение „необосновано репресиран“. Продължава активната си публицистична дейност. От 1994 до 1997 г. е главен редактор на сп. „Панорама“ и председател на Съюза на преводачите в България.
Преподава балканистика във Великотърновския университет, сътрудничи на редица периодични издания и издателства. Превел е няколко десетки книги и множество отделни произведения. Съставител на антологии. Лауреат на множество престижни български и чуждестранни литературни награди.
Член е на Асоциацията на интелектуалците „Кръг 99“ в Сараево, както и на Българския национален комитет на Европейската културна фондация.[3] През май 2007, заедно с Кристин Димитрова, Георги Константинов, Никола Инджов, Димитър Гулев и Бойко Златев, Ганчо Савов участва в творческата среща между писатели от Сърбия и България, проведена в Цариброд, Сърбия, по покана на Сръбския ПЕН.[4]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „Словения“ (1992)
- „Хърватско“ (1992)
- „Босна и Херцеговина – истини и хипотези“ (1994)
- „Капан за контри“ (1998)
- „The Dramatic Capital of Today's Europe“ (1998)
- „С мастило от сълзи и кръв“ (1999)
Учебници[редактиране | редактиране на кода]
- „Южнославянските страни. Земя и народи, историческо и духовно развитие – кратък преглед“ (2004)
- „Южнославянските литератури през ХХ столетие. Литературно-исторически преглед“ (2002)
- „Южнославянските литератури до началото на ХХ век“ (2007, в съавторство с Хр. Бонджолов)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Златен почетен знак на Съюза на преводачите в България (1992)
- Почетна награда на Министерството на културата за принос в културата (1997)
- Награда „Балканмедиа“ (2000)
- Награда на сръбския ПЕН за преводите му на български език на сръбска литература (2000)
- Национална награда за литература „Рачо Стоянов“ (2003)
- Националната словенска награда за популяризация на словенската литература и почетното звание „Посланик на словенската литература и култура“ (2006)
- Награда на Съюза на преводачите в България за 2006 година
- Награда „Златен кръг“ от Асоциацията на сръбските писатели за популяризация на сръбския хумор и сатира (2010)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Биографична справка за Ганчо Савов на сайта „Декомунизация“
- ↑ Генчо Витанов. Митарствата на Ганчо Савов Архив на оригинала от 2010-11-27 в Wayback Machine.. Дряново news, 26 ноември 2010.
- ↑ Наградата „Балканмедиа“ за 2000 г. получи Ганчо Савов. Литературен форум, бр. 11 (434), 7 ноември 2000 г.
- ↑ Бюлетин „Български П.Е.Н.“, бр. 10, 2007, с. 20, архив на оригинала от 31 март 2010, https://web.archive.org/web/20100331104707/http://www.pen.org.tr/files/bulgarianpen-no10.pdf, посетен на 24 март 2012
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Ганчо Савов. Из „Затворнически песни“ (1974 – 1985)
- Ганчо Савов – посланик на словенската литература и култура, интервю за сп. „Европа 2001“, бр. 4, год. XIII, 2006, стр.54.
- Ганчо Савов. Словения – такава каквато я познавам
|
