Георги Димов (филолог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Георги Димов (професор))
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Димов.

Георги Димов
български литературен историк
Роден
Починал
1994 г. (75 г.)

Учил вСофийски университет
Работил въвВеликотърновски университет

Георги Христов Димов е български филолог, професор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 март 1918 г. в с. Покрован, Ивайловградско. Завършва средно образование през 1937 г. и специалност романска филология в Софийския университет през 1941 г. Специализира в Италия (1942-1943).

Работи като учител в Народна мъжка гимназия „Христо Кърпачев“ (Ловеч) (1947-1949). Преминава на научна работа. Асистент, старши научен сътрудник, професор от 1967 г. Заместник-директор на Института за литература при БАН (1966-1974). Заместник-директор (1974-1986) и директор (1986-1988) на Единния център за език и литература.

Един от основателите на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Ръководител на катедра „История и теория на литературата“. Ректор на ВТУ (1968-1970).

Заместник главен редактор на сп. „Литературна мисъл“. Гостуващ професор по сравнителна история на българската литература в университетите в Неапол, Рим, Пиза и Болоня. Участник в международни научни форуми в Москва, Киев и Тбилиси.

Автор на изследвания в областта на възрожденската литература, на биографиите на Иван Шишманов и Михаил Арнаудов. Участник в издирването и обнародването на архива на Георги Раковски и документите на Българското книжовно дружество.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии
  • Българската литературна критика през Възраждането. София, 1965.
  • Из историята на българската литературна критика. София: Наука и изкуство, 1968, 372 с.
  • Иван Вазов и българската литературна критика. София: Издателство на БАН, 1974, 395 с.
  • Национална революция и национален литературен процес. София: Народна просвета, 1978, 176 с.
  • Литературна критика и литературен процес. София: Български писател, 1979, 273 с.
  • Иван Шишманов – строител на българската национална наука и култура. София: Наука и изкуство, 1988, 396 с.
Студии
  • „Гражданско-хуманистичните и културно-естетическите основания на една плодотворна дружба: Шишманов – Вазов“. – сп. Литературна мисъл, 1986, кн.8.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Радев, И., Професорите във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, 1963-2003, Кратки очерци, Университетско издателство, Велико Търново, 2003.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]