Георги Донов
| Георги Донов | |
| български скулптор концептуалист | |
| Роден |
1961 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Национална художествена академия |
| Кариера в изкуството | |
| Академия | ВИИИ „Николай Павлович“ |
| Учители | проф. Любомир Прахов |
| Направление | съвременно изкуство |
Георги Донов е български скулптор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1961 г. в София. Завършва Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“, специалност „Скулптура“ при проф. Любомир Прахов през 1992 г.[1][2]
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Индивидуални изложби на Георги Донов са излагани в галериите „Сапио“ (1992), „Аве“ (1997), „XXL“ (2000), „Леседра“ (2000), Софийската градска художествена галерия (2001), „Арт Алея“ (2004)[3], „Шипка“ 6 (2005), Националната художествена галерия (2005) и „Викинг“ (2008) в София.[1]
Участва в Симпозиума по скулптура в Бургас (2010), в юбилейната изложба в галерия „Сезони“ в София (2011), в „Диалог на поколенията“ в галерия-музей „Дечко Узунов“ в София (2012)[4]. През 2012 г. се представя в галерия „Шипка“ 6, а година по-късно в пловдивската галерия „Резонанс“ и в галерия „Аросита“ в София със самостоятелната изложба на скулптури и рисунки „Един следобед на мъдреца“.[5]
Инсталацията му „Почит към Джон Атанасов“ е изложена на общобългарския събор в Рожен, проведен под патронажа на Президента на Република България (2000)[6].[1]
Участията на Георги Донов в колективни изложби включват годишните изложби на секция „Скулптура“ на СБХ, галерия „Шипка“ 6 (1992-2001), изложбата „Данте в България“, Равена (2001), проекта „10 мегафона от глина или един от образите на демокрацията“, осъществил се през 2002 пред Националния дворец на културата в София (2002), симпозиума Скулптура от дърво, Ясна поляна (2003), фестивала на изкуствата „Аполония“, Созопол (2003), симпозиума „Потапяне“, Созопол (2005), скулптурна инсталация „Да докоснеш хоризонта“ по време на 7-ото изложение в СБХ, галерия „Шипка“ 6 (2005)[7][8].[1][2]
Творби на Георги Донов са собственост на държавни и общински галерии в България, частни колекции в САЩ, Европа и Азия, както и в колекциите от съвременно изкуство на Ватикана, на Музея за съвременно изкуство MUMOK и Kunsthalle във Виена.[5]
Влияния[редактиране | редактиране на кода]
Критиката открива в творчеството му следи както от западния концептуализъм (Йозеф Бойс, Янис Кунелис), така и от философската система на исихазма.[9]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Елисавета Мусакова, „Георги Донов“, СБХ.
- ↑ а б Милена Димова, „Георги Донов показва най-провокативните си скулптури“, в-к „Сега“, 7 април 2011.
- ↑ Дочка Кисьова-Гогова, „Арт алея“ показва „Случаен диалог“, в-к „Дума“, 16 ноември 2004.
- ↑ Теодора Вълчева, „Изложба скулптура на Георги Донов в галерия-музей „Дечко Узунов“, kulturni-novini.info, 13.09.2012.
- ↑ а б „Скулпторът Георги Донов vs. атаката на изображенията в галерия „Аросита“ Архив на оригинала от 2018-06-18 в Wayback Machine., artnovini.com, 16 април 2018.
- ↑ Мария Василева, „Мотиви от роженския пейзаж“, в-к „Култура“, бр. 37 (2148), 22 септември 2000.
- ↑ „Галерия Триадис и скулптора Георги Донов садят жива трева в салоните на СБХ“, news.bg, 5 август 2005.
- ↑ „Авангардна скулптурна инсталация от метал и трева показват в салоните на СБХ“, vesti.bg, 2 август 2005.
- ↑ „На 6 април галерия „Сезони“ ще отбележи с изложба 50 годишнината на един от емблематичните български скулптори – Георги Донов“, artprice.bg, 5 април 2011.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Георги Донов във
Facebook - Георги Донов/Georgi Donov в
, публикувано на 16.04.2013 г. от Стефан Вичев - „Уж е зима... Заслужил ветеран с извоювано място... т.е Негово Величество Трабантът...“, photoplace.bg
- Люсиена Крумова, „Художниците ни са по-талантливи от футболистите“[неработеща препратка], в-к „Стандарт“, 24 октомври 2005 г.
