Георги Рафаилович
| Георги Рафаилович | |
| духовник и книжовник | |
| Роден |
20 октомври 1859 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Георги Рафаилович е далматински протойерей, проповедник, образователен деец и издател.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Будва, Далмация, където завършва гимназия. Завършва „Богословие“ в град Зара.
През 1882 година постъпва в духовно служение в Будва. След като участва в Кривошиянското въстание против австрийското правителство, е принуден да напусне Далмация.
С препоръка от Екзарх Йосиф заминава за България през 1884 г. Преподава в Петропавловската духовна семинария в Лясковец, семинарията в Самоков, в Лом, Силистра, София, Сливен. Издава в Самоков религиозно-поучителното списание „Добър пастир“. Става редактор на сп. „Пастирски глас“ през 1903 г. Издава поредица брошури с поучително съдържание. По същото време е назначен и за военен свещеник на Единадесети пехотен сливенски полк. Умира през Първата световна война на 8 май 1918 година.[1]
Негови правнуци са дипломатът Стефан Тафров и писателят Юлиан Попов.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 508, л. 19
- ↑ Велев, Юри. Дядото на Юлиан Попов – наследници на двама премиери и на банкера, довел Фердинанд // 24chasa.bg, 31 март 2013 г. Посетен на 29 март 2017 г.
- „Вяра и сила“, кн. 14
- „Църковен вестник“ 1912, бр. 18