Гергина Дворецка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гергина Дворецка
българска поетеса
Родена: 21 януари 1954[1]
София, България

Гергина Иванова Дворецка е българска поетеса и журналистка.

Биография[редактиране | edit source]

Родена е през 1954 г. в София. Завършва софийската 9-та гимназия с преподаване на френски език и българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“

През 1990 г. специализира в Радио Франс в Париж след успешно представяне на конкурс по френски език в БНР, в Университетския колеж за европейски федерализъм в Аоста, Италия, организиран от Международен център за европейско обучение (CIFE) със седалище в Ница през 1991 г., в Летен университет за разширяването на ЕС в Будапеща и Кестхей, Унгария, организиран от CIFE през 1993 г., а през 2005 - стаж за журналисти в Европейския парламент в Страсбург, организиран от Радио Франс. През 2008 и 2009 г. специализира полски език и култура в летните школи за чужденци на Варшавския университет и университета „Мария Кюри-Склодовска“ в Люблин.

Владее френски, английски, италиански, испански, полски и руски език.

Работи в програма „Христо Ботев“ на БНР, където заема последователно длъжностите стажант редактор, литературен сътрудник, редактор, завеждащ редакция, старши редактор. През годините е водила младежки, културни, исторически и други предавания. През 2005 е избрана за член на редколегията на програма „Христо Ботев“, а от 2006 до 2007 г. е неин председател. Създател и водещ на предаванията „Клуб 1300“, „Радиоклуб на ексцентрика“, на поредицата от младежки предавания „Шарена Гага“.

Създател е и на първото българско предаване за европейска интеграция „Младежта среща Европа“ – още през 1990 г.[2]. Сега нейното предаване се казва „Европейски проекти“. Публикувала е материали за евроинтеграцията в сп. „Тема“, сп. „Европа 2001“, в. „Ние, жените“, в. „Sofia Echo“ и др.

Автор на стихосбирките „Понякога е обич“, „Човекът, когото си чакал“, „Шарени думи“, „Сняг и нежност“[3] и съавтор на изданието „La francophonie vue et vécue par les journalistes bulgares“. В края на 2009 г. издателство „Книжен тигър“ публикува нейната книга „Славянско танго“<ref„Славянско танго“ на сайта на издателство „Книжен тигър“.</ref>, която бе представена в Полския институт в София. Същата година списание „Пламък“ публикува нейния цикъл „Стихове за мама“<ref„Стихове за мама“, сп. „Пламък“, 2009.</ref>.

Сътрудничила е със свои стихове във вестниците „Литературен фронт“, „Пулс“, „Стършел“ и „Средношколско знаме“, сп. „Родна реч“, и др.

Участник във фотоизложбата „Пет погледа към Полша“, организирана от Полския институт в София през 2007 г.

Член е на СБЖ, на Международния съюз на журналистите франкофони (UPF) със седалище в Париж, на сдружението на испаноговорящите журналисти в България, на Евроклуба към Българска търговско-промишлена палата, на дружеството за приятелство с Финландия, на Комитета „Данте Алигиери“, на Международната асоциация на приятелите на Никос Казандзакис.

През 2003-2005 г. е председател на българската секция на UPF, а впоследствие - член на управителния съвет на организацията.

Награди[редактиране | edit source]

Получавала е награди от Делегацията на Европейската комисия в България, от Националната агенция на програма „Леонардо да Винчи“, от асоциация „Журналисти за Европейския съюз“, от СБЖ.

За историческите си предавания е отличена с юбилеен медал „1300 години България“ през 1981 г. За усилията си за популяризиране на френската култура през юли 2006 г. е наградена с френския орден „Академични палми“, който ѝ е връчен през февруари 2007 г. в посолството на Франция в София [4].

Източници[редактиране | edit source]

  1. СБЖ, Юбиляри, януари 2009
  2. „Европредаванията по БНР отбелязват 15 години от създаването си“
  3. „Поезия“, отзив във в. „Новинар“, 21 април 2007.
  4. „Шест наши сънародници станаха кавалери на Ордена на Академичните палми“, bulphoto.com.

Външни препратки[редактиране | edit source]