Гилермо дел Торо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гилермо дел Торо
мексикански режисьор, продуцент, сценарист и дизайнер на специални ефекти по грима
Гилермо дел Торо 
Роден: 9 октомври 1964
Гуадалахара, Халиско, Мексико

Гилермо дел Торо е роден на 9 Октомври 1964 г. в Гуадалахара, Мексико, където е бил отгледан от своята баба, изключително консервативна и набожна католичка. Още от малък той показва забележително увлечение към киното и най-вече към приказките и към готическите ужаси. Сред тях най-дълбоки следи в него са оставили „Шофьор на такси” на Скорсезе, „Черна неделя” на Марио Бава, „Нощта на живите мъртви” на Джордж Ромеро и класическите филми на ужасите от 60-те години на ХХ век.

Той започва да снима свой собствени късометражни филми на Супер 8 още на 8 годишна възраст, докато учи в Езуитското училище и мечтае един ден да стане режисьор. Въпреки това, младият дел Торо първо поема по пътя на специалните ефекти, след като се премества в САЩ и се записва на курсове при легендарния Дик Смит. Завръщайки се в родината си през 1986 година, въпреки, че е само на 21 години, на дел Торо е предложено да стане продуцент на Dona Herlinda and Her Son от неговия ментор Джейми Хумберто Хермосийо, един от най-уважаваните мексикански режисьори. По същото време той създава своя собствена компания за специални ефекти - Necropia, с която успява да бъде част от снимането на над 20 игрални филма. По същото време той започва да посещава лекции по кино, докато работи като журналист. Някой от неговите статии са публикувани в едни от най-престижните вестници в Мексико.

Той дори успява да намери време да напише и публикува книга за филмите на Алфред Хичкок – един от любимите му режисьори. През 1992 година, след години работа в Мексиканската телевизия, дел Торо най-накрая успява да намери бюджет за да направи своя първи филм Cronos. Модерно представяне на мита за вампирите, Cronos е приет и възхваляван от критиците по целия свят, печелейки огромен брой международни награди, между които престижната Награда на Критиката в Кан и „Мексиканският Сезар”. Аплодисментите на критиката за Cronos отварят пътя за дел Торо, който пет години по-късно прави първият си филм за Холувуд – „Мимикрия”.

За дел Торо работата с Мирамакс по този филм представлява огромно разочарование, но въпрки това той е благодарен, защото успява да натрупа опит и да се учи от грешките си. Той се връща в Мексико и основава своя собствена продуцентска компания, за да има по-голям контрол над филмите си. В този момент братята Алмодовар съзират изключителният талант на дел Торо и му предлагат да направи един нискобюджетен филм на ужасите в Испания. Обезсърчен от холивудският си опит, дел Торо незабавно приема предложението и се възползва от него, за да направи един много по-личен филм. Това е The Devil’s Backbone, проект, който той е замислял повече от 15 години, дори преди идеята за Cronos. Под маската на една призрачна история той представя един детски свят, който се сблъсква с действителността на войната. Също както Cronos, The Devil’s Backbone печели на режисьора огромен брой награди. Следващата година, отново привлечен от Холивуд, дел Торо се съгласява да режисира „Блейд 2” с Уесли Снайпс. Филмът достига незабавно огромен успех в бокс-офисите по целия свят, надминавайки дори очакванията на New Line.

Този успех позволява на дел Торо да се насочи към нов проект – „Хелбой”, който режисьорът се опитва да „съживи” от седем години. Завършеният филм се счита една от най-успешните и най-добре направени адаптации по комикс в историята на киното. За да може да довърши изцяло „Хелбой”, дел Торо отклонява предложенията да снима „Блейд 3” и „Хари Потър и затворникът от Азкабан”.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за