Гумендженска българска община
| Гумендженска българска община | |
 | |
 Учители в българското училище в Гумендже в 1910 – 1911 г. Прави – Борис Янишлиев, Христо Митев (Митов) Стаменов, София Караянова, Венера Понсаева, Кирил Попиванов, Аргир Манасиев; Седнали – Виктория Мизева, Христодул Левов, Христо Стоянов, Олимпия Батанджиева | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | училищно-църковна организация |
| Основана | 1875 година, Османска империя |
| Закрита | 1913 година, Гърция |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Гумендже |
| Езици | български |
Гумендженската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Гумендже, Османската империя, съществувало от 1875 година[1] до 1913 година, когато е закрито след Междусъюзническата война от новите гръцки власти.
История[редактиране | редактиране на кода]
В 1873 – 1875 година учител в българското училище в Гумендже е Никола Манов от Пирот, който въвежда звучния метод на обучение, а след него учителства Вениамин Мачуковски, а в 1876 – 1878 година кукушанецът Христо Бучков. Българското училище в Гумендже успява да оцелее през Руско-турската война, а веднага след нея за учебната 1878 – 1879 година е назначен за учител от Екзархията Христо Д. Урумов, който остава три години, подпомаган от общинския учител Гоно Пейков. Властите обаче изпращат и двамата на заточение и учители стават Христо Бандулов (1881 – 1883) и кукушанецът Нано Пандов (1883 – 1885). Училището става класно в 1885 година при учителите Иван Попставрев и Димитър Шалдев.[2]
През май 1885 година българската община в Гумендже, в която влизат Димо С. Румелиев, Христо Хаджистоянов, Христо И. Кълдиев, моли Екзархията да се застъпи пред портата за официалното ѝ признаване от местната власт, за да може решенията ѝ по църковните въпроси да имат задължителна сила. Общината изпитва силни трудности в борбата срещу гръцката община и срещу униатската пропаганда и двамата български свещеници Иван Батанджиев и Иван Сребринов са в голяма материална нужда. Гъркоманската община, подкрепена от гръцкия владика, „всякога надвивала българите пред властите, отнемала недвижимотта и доходите и пр.“ Екзархията съветва гумендженските българи, че трябва да работят за това да се убедят гъркоманските им събратя да образуват единна българска община.[3]
От 1890/1891 до 1893/1894 година включително главен учител във Второкласното българско училище в Гумендже е Григор Попдимитров. Гумендженската община ръководи цялата българска просветна дейност в околията, а главният учител в града е и ревизор на българските училища чак до 1892/1893 година, когато в Енидже Вардар се открива българско училище и българска община.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Νταφούλης, Παύλος Αχ. Η υγειονομική περίθαλψη κατά την ένοπλο φάση του Μακεδονικού Αγώνος (1904-1908) και η δράση των εφέδρων και μονίμων αξιωματικών του υγειονομικού που συμμετείχαν στον Μακεδονικό Αγώνα. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Ιατρική Σχολή. Διδακτορική διατριβή, 2007. σ. 218. (на гръцки)
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 28-29.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 573 – 574.
- ↑ Свещеноикономъ Григорий // Илюстрация Илиндень XVI (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 3.
| |||||
