Ениджевардарска българска униатска община
Тази статия е за българската източнокатолическа община в Енидже Вардар. За българската православна вижте Ениджевардарска българска община.
| Ениджевардарска българска униатска община | |
 Католическата църква „Св. св. Петър и Павел“ | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | училищно-църковна организация |
| Основана | 1850-те г., Османска империя |
| Закрита | 1914 г., Гърция |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Енидже Вардар |
| Езици | български |
Ениджевардарската българска униатска община е гражданско-църковно сдружение на българите униати в Енидже Вардар (Па̀зар), част от Македонския български апостолически викариат.
История[редактиране | редактиране на кода]
Движението за Българско възраждане в Енидже Вардар е оглавено от поп Димо, който обаче поради преследване от страна на митрополит Никодим е принуден да приеме униатството през 1850-те. Униатското движение в града първоначално е във възход, но скоро заглъхва и повечето български семейства се връщат в православието.[1] Султанският ферман за строеж на униатския храм „Св. св. Петър и Павел“ е издействан в 1859 година от установилия се в града Лазаристки орден[2][3] за приели унията българи в Енидже Вардар. След смъртта на поп Димо до 1888 година в църквата служи зет му Стоян Мокрев.
В дописка на вестник „Македония“ от Енидже Вардар от 1867 година по униатския въпрос се казва:
| „ | Долоподписаните соединени Българи жители на Вардарска околия, или на старата Македонска престолнина „Бела“ по турски денеска „Енидже Вардар“ по църковното отделение Воденска епархия... Толко годишното неучение и простота дотолко беше соборила духът на Македонските Българи, щото, като обаяни се пазеха от народни мисли да споменат, колко повеке да примат и да се захванат за народнийт извор. Колко обаче и да беха духом паднати... созидал друга църква Българска, Святих Апостол Петра и Павла, в която първ път са испела служба на народнийт ни язик, и Българско училище, в което пак почна да се предава Кирило-Методиевото наречие...[4] | “ |
В 1894 година в Енидже Вардар има 30-ина униатски семейства. След установяването на викентинките в града и активната им социална дейност, броят на униатите започва да се увеличава. В 1899 година българите униати в града са 320, а според епископ Епифаний в 1904 година броят им е 420. В началото на 1909 година има 25 униатски домакинства, а на следната 1910 г. още 159 домакинсква с чифлиците Киркалово, Тагармишево и Цигарево приемат унията.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Йенидже Вардар има 320 българи униати. В града работи прогимназиално българско протестантско училище.[6] В средата на 1910 година българите униати в Енидже Вардар са около 600 души.[7]
В 1908 година католически монахини мисионерки отварят дома „Св. Йосиф“ и училище към него в Енидже Вардар.[8]
След Балканските войни (1912 - 1913) малко униатско ядро остава в Енидже Вардар. На 11 май 1914 г. по време на тържествената служба в чест на Св. св. Кирил и Методий в униатската църква „Св. св. Петър и Павел“ в Енидже Вардар войска и жандармерия от олтара арестуват свещениците Йероним Стамов, Атанас Бабаев и Траян Калинчанов заедно с тримата униатски учители и 22 миряни. 16 от тях начело със свещениците и учителите са затворени в Бер и обвинени в извършване на молебен за цар Фердинанд, служене на църковнославянски, преподаване на български и поддържане на връзки с ВМОРО. След три месеца Стамов е експулсиран в Сърбия, Траян Калинчинов е заточен в Солун, а на Бабаев е позволено да се върне в Енидже Вардар. Под силния натиск постепенно местните униати са принудени да сменят народността и вярата си.[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 187.
- ↑ Στην Καθολική ενορία των Γιαννιτσών, γιόρτασαν τους Πρωτοκορυφαίους Αποστόλους Πέτρο και Παύλο // Λόγος της Πέλλας, 1 юли 2016. Посетен на 12 септември 2016.
- ↑ Ελληνική Καθολική Εξαρχία // Η Καθολική Εκκλησία στην Ελλάδα. Архивиран от оригинала на 2020-12-06. Посетен на 12 септември 2016.
- ↑ Иванов, Йордан. „Българите в Македония“, Държавна печатница, 1915, стр. 187 – 188 [1]
- ↑ Стойчева, Станислава. Българите католици в Македония (1879 - 1912): опит за статистически и демографски обзор, във: Ватиканът - Полша - България. 150 години от началото на мисията на възкресенците в България. с. 75. Посетен на 24 октомври 2015.[неработеща препратка]
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
- ↑ Стойчева, Станислава. Българите католици в Македония (1879 - 1912): опит за статистически и демографски обзор, във: Ватиканът - Полша - България. 150 години от началото на мисията на възкресенците в България. с. 76. Посетен на 24 октомври 2015.[неработеща препратка]
- ↑ Иванов, Николай. Франция и училищата на лазаристи, възкресенци и сестрите йосифинки в Османската империя (Македония и Тракия) от средата на XIX в. до Балканските войни (1912-1913) // „Македонски преглед“ XLІI (2). София, МНИ, 2019. с. 80.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002. с. 95.
| |||||
