Радовишка българска община
| Радовишка българска община | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | училищно-църковна организация |
| Основана | 1870-те, Османска империя |
| Закрита | 1913 г., Сърбия |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Радовиш |
| Езици | български |
Радовишката българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Радовиш, Османската империя, съществувало от 70-те години на XIX век до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите сръбски власти.
История[редактиране | редактиране на кода]
На 20 май 1878 година от името на Радовишката българска община Христофор Константинов и Христо Алексиев подписват Мемоара до Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и неоткъсване на Македония от новосъздадената българска държава.[1] Видни членове на общината са Димитър Ципушев[2] и Ташо Андонов.[3]
В 1907 година общината е оглавена от архимандрит Паисий Пастирев.[4][5][5] След него за председател на общината е избран йеромонах Йосиф Тасев, който е убит на 6 февруари 1908 година.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония. София, Наука и изкуство, 1970. с. 654 – 659.
- ↑ Ташевъ, Д. Въ защита на правдата (Обяснения и коментарии по „Изключването на протоиерей Д. Ташевъ от Македонскитѣ организации“, „Северно ехо“, бр. бр. 29 – 33, 1926 година). Плѣвенъ, 1926. с. 17.
- ↑ Ташевъ, Д. Въ защита на правдата (Обяснения и коментарии по „Изключването на протоиерей Д. Ташевъ от Македонскитѣ организации“, „Северно ехо“, бр. бр. 29 – 33, 1926 година). Плѣвенъ, 1926. с. 18.
- ↑ Кръстев, Ангел. Архимандрит Паисий Пастирев (1876-1943) // Станимака – духовно наследство. Архивиран от оригинала на 2016-05-30. Посетен на 6 юни 2017.
- ↑ а б Архимандритъ Паисий Пастиревъ (животописъ). Станимака, Печатница В. К. Дърваревъ, 1926. с. 46.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Екзарх Йосиф I : писма и доклади. София, Клуб '90, 1994. ISBN 954-596-007-8. с. 302.
| |||||
