Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим
| Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим | |
 Мемориалът на жертвите на комунистическия режим в София | |
| Значение | почитане на паметта на жертвите на комунистическия режим в България и напомняне за извършените от него престъпления |
|---|---|
| Дата | 1 февруари |
| Обичаи | поднасяне на венци и цветя, религиозни служби |
Денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим се отбелязва в България на 1 февруари всяка година като знак на уважение към паметта на жертвите на престъпленията на комунистическия режим в страната в периода 1944 – 1989 година.[1][2][3]
На този ден в 1945 година така нареченият Народен съд произнася най-масовите смъртни присъди срещу народни представители, членове на правителствата и други политици, издатели на централни вестници и публицисти, както и висши военни.[2][3]
Макар официално създаден с цел „съдене [на] виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея“, на практика Народният съд е използван за ликвидиране на политическия, военния и част от интелектуалния елит на Царство България, който иначе би могъл да се съпротивлява срещу превръщането на България във военно-политически сателит на Съветския съюз и срещу установяването на комунистическа диктатура в страната.[2]
Показателна за мащаба на издадените смъртни присъди е оценката, че повече български генерали и други висши офицери са избити от Народния съд, отколкото са загинали във всички войни, водени от България след Освобождението от османска власт в 1878 г.[4]
Общо издадените от Народния съд за периода на съществуването му смъртни присъди са 2730,[4][5] но броят на жертвите след 1944 година е значително по-голям. Само убитите българи, много от тях без съд и присъда, възлизат по най-консервативни оценки на над 6000 души, но с отчитане на водещите се безследно изчезнали числото на убитите реално може да надхвърля 26 хиляди.[6][7]
Според доклад на Държавна сигурност, само за деветте месеца от септември 1944 година до май 1945 година броят единствено на изселените е 28 131 души.[8][9] Над 6000 са осъдените на лишаване от свобода, от които над 4000 получават над 20-годишни присъди.[6][7]
Броят на изпратените в така наречените „трудови лагери“ – определяни като на практика концeнтрационни лагери и сравнявани със съветския ГУЛАГ – по официални данни е около 30 хиляди души. По оценки на изследователи обаче реалната бройка вероятно е много по-голяма, тъй като до 1951 година – периодът на най-активно използване на лагерите – не са водени отчети.[10] Според някои данни броят на преминалите през лагерите и така наречените „трудови групи“ само за първите девет месеца след Деветосептемврийския преврат, до май 1945 година, възлиза на над 180 хиляди души.[8]
Тези бройки не включват всички останали репресирани, в което число често влизат и децата и другите близки на обявените за „народни врагове“. Общият брой на пострадалите от престъпленията на комунистическия режим в България до 1989 година вероятно възлиза на стотици хиляди.[11][12]
Денят е отбелязан за първи път през 2011 година,[1] като предложението за учредяването му – по инициатива на президентите Желю Желев и Петър Стоянов – датира от 90-те години на ХХ век.[13] Обичайно в този ден се поднасят венци и цветя на паметници, свързани с комунистическите репресии, както и се отслужват религиозни служби.[3][9][14]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Министерски съвет на Република България. РЕШЕНИЕ № 37 ОТ 20 ЯНУАРИ 2011 Г. за обявяване на 1 февруари за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим // Държавен вестник. 2011-01-20. Посетен на 2024-02-01.
- ↑ а б в Владимирова, Петя. В деня за почит към жертвите на комунизма: "И никакви съображения за хуманност" // Dnevnik. 2014-02-01. Посетен на 2024-02-01. (на български)
- ↑ а б в Десетки граждани в София почетоха жертвите на комунизма // Mediapool.bg. 2024-02-01. Посетен на 2024-02-01. (на български)
- ↑ а б 1945 година: Народният съд, терорът и политическото насилие // bnr.bg. Посетен на 2024-02-01. (на български)
- ↑ Чорбаджийски, Мартин. Народният съд – кървавата машина на Отечествения фронт // Българска история. 2018-01-31. Посетен на 2024-02-01. (на български)
- ↑ а б Leviev-Sawyer, Clive. When Bulgaria turned red: Remembering the thousands killed by the communists // The Sofia Globe. 2015-01-29. Посетен на 2024-02-01. (на американски английски)
- ↑ а б Leviev-Sawyer, Clive. Bulgaria to commemorate communist ‘People’s Court’ slaughter on February 1 // The Sofia Globe. 2019-01-31. Посетен на 2024-02-01. (на американски английски)
- ↑ а б Мешкова, Поля, Шарланов, Диню. Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд. Първо издание. София, Агенция „Демокрация“, 1994. ISBN 978-954-8802-01-7. с. 151.
- ↑ а б Стара Загора почита паметта на жертвите на комунистическия режим // bnr.bg. Посетен на 2024-02-01. (на български)
- ↑ Българският ГУЛАГ – DW – 1.07.2012 // dw.com. Посетен на 2024-02-01. (на български)
- ↑ Владимирова, Петя. Мартин Иванов: Без осмисляне на преживяното е непостижимо съединението, което "прави силата" // Dnevnik. 2024-01-24. Посетен на 2024-02-01. (на български)
- ↑ Жертвите на комунизма: как в България оправдават палачите им – DW – 6.02.2022 // dw.com. Посетен на 2024-02-01. (на български)
- ↑ БСП и "Възраждане" бойкотираха жертвите на комунизма // БСП и "Възраждане" бойкотираха жертвите на комунизма - Новини СЕГА. 2024-02-01. Посетен на 2024-02-01. (на български)
- ↑ Граждани и политици отдадоха почит на жертвите на комунистическия режим // bTV Новините. Посетен на 2024-02-01. (на български)
