Джаред Даймънд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джаред Даймънд
(Jared Diamond)
Jared diamond.jpg
Роден: 10 септември 1937 г.
(на 77 г.)
Бостън, Съединени американски щати
Живял в: САЩ

Писател:
Награди: Пулицър (1998 г.)

Учен:
Област(и): професор, еколог, еволюционен биолог, физиолог, биогеограф
Завършил: Кеймбриджки университет
Работил в: Калифорнийски университет
Награди: Национален медал за наука на САЩ (1999)

Джаред Мейсън Дайъмънд (на английски Jared Mason Diamond, роден на 10 септември 1937) е американски еволюционен биолог, физиолог и биогеограф. Известен е с книгата си, спечелила награда Пулицър „Пушки, вируси и стомана“ (Guns, Germs and Steel) (1998), която изследва географските, културни, природни и технологични фактори, които са довели до доминиращата позиция на Европейската култура в света.

Биография[редактиране | edit source]

Дайъмънд е роден в Бостън. Баща му е лекар, а майка му — учителка, музикантка и филоложка. След обучение по лабораторна биология, през 1966 г. той става професор по физиология в Медицинския факултет на Калифорнийския университет в Лос Анджелис (УКЛА). Още преди да навърши 30 години той прави и втора паралелна кариера в областта на екологията и еволюцията на птиците в Нова Гвинея и ръководи няколко експедиции в Нова Гвинея и близките острови. След 50-тата си година Даймънд постепенно прави трета кариера в областта на историята на околната среда и става професор по география и здравеопазване и околна среда в УКЛА — сегашната му позиция.

Дайъмънд е известен като автор на няколко популярни книги, които съчетават антропология, биология, лингвистика, генетика и история. Въпреки че Дайъмънд е заклет противник на генетичните аргументи за расовите различия, сред неговите ранни работи има статия със заглавие „Етнически различия: Вариация в големината на човешките тестиси“, в която той изследва корелациите между възможните расови различия в големината на тестикулите и хормоналните нива и твърди, че големината на тестикулите и хормоналните нива са най-високи сред населението на Африка и най-ниски в Източна Азия с населенията, съставени от представители на бялата раса помежду им.

В книгата си Collapse: How Societies Choose to Fail or Succeed (2004) Дайъмънд изследва какво е предизвикало загиването на някои от великите цивилизации от миналото и разсъждава какво може да научи съвременното общество от техните съдби. Книгата е препоръчвана от политолога Евгений Дайнов за всеки, който се занимава с предприемачество и рискува да жертва природната среда в своите проекти.[1]

Даймънд говори множество чужди езици. Той е член на Американското философско дружество, Американската академия за изкуства и науки и Национална академия на науките на САЩ. Също така е регионален директор на WWF за САЩ.

Библиография[редактиране | edit source]

  • The Third Chimpanzee: The Evolution and Future of the Human Animal (1992) (ISBN 0060984031)
  • Why Is Sex Fun?: The Evolution of Human Sexuality (1997) (ISBN 0465031269)
  • Guns, Germs, and Steel: The Fates of Human Societies (1997) (ISBN 0393317552)
    • Пушки, вируси и стомана: Какво определя съдбините на човешките общества. Превод от английски Юлиян Антонов, София: Изток-Запад, 2006, 624 с. (ISBN 954-321-262-7)
  • Guns, Germs, and Steel Reader's Companion (2003) (ISBN 1586638637)
  • Collapse: How Societies Choose to Fail or Succeed (2004) (ISBN 0670033375)
    • Колапсът: Човешките общества между успеха и провала. Превод от английски Юлиян Антонов, София: Изток-Запад, 2007, 776 с. (ISBN 978-954-321-347-4).[2]
  • The Third Chimpanzee: The Evolution and Future of the Human Animal (P.S.) (2006) (ISBN 0060845503)
  • The World Until Yesterday: What Can We Learn from Traditional Societies? (2012) (ISBN 0670024813)
    • Светът преди вчера: Какво можем да научим от традиционните общества?. Превод от английски Венцислав К. Венков, София: Изток-Запад, 2013, 672 с. (ISBN 978-619-152-338-2)

Статии[редактиране | edit source]

  • Curse and Blessing of the Ghetto (March 1991) Discover, pp. 60-65

Източници[редактиране | edit source]

  1. Евгений Дайнов, „Когато краставата жаба спре да кряка“, в. „Труд“, 15 юни 2011 г.
  2. Цветан Цветанов, „Цивилизациите между апогея и упадъка“, рец. във в. „Монитор“, 18 август 2007 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]