Дъбрава (област Благоевград)
- За другите български села с това име вижте Дъбрава.
Дъбрава | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 197 души[1] (15 март 2024 г.) 14,6 души/km² |
Землище | 13 551 km² |
Надм. височина | 593 m |
Пощ. код | 2723 |
Тел. код | 073 |
МПС код | Е |
ЕКАТТЕ | 24367 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Благоевград |
Община – кмет | Благоевград Методи Байкушев (ПП – ДБ; 2023) |
Дъбра̀ва е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Намира се в планински район, на около 4 км от Благоевград. Състои се от няколко махали.
История
[редактиране | редактиране на кода]В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
„ | Добрава, на СИ от Джумая 1 1/2 ч. Разположено е на полите от Арисваница до Бистрица, 1/4 час до границата. Тук живее дядо Мито, овчар на 125 г., прочут по околията саморасъл доктор и хирург, който лекува с баяние. Почва удовлетворителна. Селянете боравят и със скотоводство. Къщи 80, българе.[2] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Дъбрава са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Добрава брои 440 души, всичките българи-християни.[4]
Численост на населението според преброяванията през годините:[5][6]
|
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 103 | 100.00 |
Българи | 99 | 96.11 |
Турци | 0 | 0.00 |
Цигани | ||
Други | ||
Не се самоопределят | ||
Неотговорили | 2 | 1.94 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Основна религия е християнството.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В селото има две църкви — по-старата, от които е построена през 1928 г., „Рождество на Пресвета Богородица“, а другата — „Свети Архангел Михаил“. Във втората всяка година се чества събор.
В село Дъбрава има общо 14 махали, по-голямата част от които са наречени в чест на своите основатели. Махалите са: Ръженици, Кюркчии, Ваканинци, Веляци, Щръбевци, Калъпсъзци, Яневци, Телъкиово, Калеовци, Стоичовци, Мутавджии, Марковци, Митовци, Малинци.
В района е развито лозарството, овощарството, животновъдството.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Дъбрава
- Борис Давидков (1893 - 1923), комунист
- Милан Зашев (1917 - ?), кмет на Благоевград в периода 1951 - 1955 г.
Други
[редактиране | редактиране на кода]Ледник Дъбрава на Антарктическия полуостров е наименуван на селото.[8][9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 19.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
- ↑ „Справка за населението на село Дъбрава, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 21 октомври 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 21 октомври 2017.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 октомври 2018.
- ↑ Справочник на българските географски имена в Антарктика. Комисия по антарктическите наименования. София, 2015.
- ↑ Dabrava Glacier. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((bg)) Уебсайт на село Дъбрава
|