Дъга

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дъга.

Двойна дъга в Аляска

Дъгадиалектите наричана още зуница, дзуница, виножито, божилак, божурлак, тканица) е оптично и метеорологично явление, свързано с появата в небето на почти непрекъснат спектър на светлината, когато лъчите на слънцето падат върху миниатюрни капки вода в земната атмосфера. За да се наблюдава дъгата, слънцето трябва да е зад наблюдателя под определен ъгъл. Тя представлява многоцветна част от окръжност с червения цвят от външната страна и виолетовият цвят от вътрешната. Пълната поредица е червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго и виолетово.

Условия за наблюдение[редактиране | edit source]

Дъга се наблюдава при наличие на водни капки във въздуха и наличие на слънчева светлина, идваща от задната страна на наблюдателя под малък ъгъл или височина. Най-зрелищната дъга се наблюдава, когато половината небе е все още покрито с облаци, а наблюдателят се намира на място с безоблачно небе над него. Друго обичайно място за дъги е в близост до водопади или фонтани. Ефектът може да бъде и изкуствено създаден, чрез разпръскване на водни капчици във въздуха при слънчево време. При добри атмосферни условия се вижда двойна дъга, като редът на цветовете е обратен - най-вътрешният е червен, а най-външният син. По принцип тя е много по-бледа от първата и в повечето случаи много трудно се забелязва. Когато слънцето се издигне на височина над 43 градуса над хоризонта, дъгата не може да се види. Когато човек е на земята, обикновено вижда само част от окръжността, но ако се издигне във въздуха, е възможно да види цялата окръжност на дъгата.

В много редки случаи при много силна лунна светлина може да се види лунна дъга. Тъй като човешкият усет за цветове при слаба светлина е отслабен, лунната дъга се възприема като бяла.

Физика на дъгата[редактиране | edit source]

Схема на образуване на дъгата
1) сферична капка, 2) вътрешно отражение, 3) първична дъга 4) пречупване, 5) вторична дъга, 6) падащ лъч светлина, 7) пътят на лъча при образуване на първичната дъга, 8) пътят на лъча при образуване на вторичната дъга, 9) наблюдател, 10) област на формиране на първичната дъга, 11) област на формиране на вторичната дъга, 12) облак от капките.

Причината за образуването на дъгата е различното пречупване на светлината в дъждовните капки - показателят на пречупване за дълговълновия (червен цвят) е по-малък от този на късовълновия (син, виолетов цвят). По тази причина червеният се отклонява по-малко (на 137°30’) отколкото виолетовия (на 139°20’) и в резултат белият цвят се разлага в спектър. В основата на това явление е дисперсията на светлина, възникваща при пречупване и отражение на успореден сноп лъчи във вътрешността на сферична капка вода.

Най-често се наблюдава първичната дъга, при която светлината претърпява едно вътрешно отражение. В нея ъгловият радиус на червения цвят е 40-42°. Вторичната дъга се наблюдава, когато светлината се отразява два пъти в капката. редът на цветовете в нея е обратен. Ъгловият радиус на вторичната дъга е 50-53°. Небето между двете дъги обикновено е със значително по-тъмен оттенък. При определени условия е възможно да се наблюдават дъги и от по-висок порядък.

Арфа от светлинна дъга

Външни препратки[редактиране | edit source]